Честното извинение може да възстанови доверието между хората и да излекува раните.

Фалшивите думи обаче само ще влошат ситуацията.

Ето 10 типа фрази, с които извинението често започва, но които по никакъв начин няма да са от полза за връзката:

1. "Съжалявам, ако..."

Това е така нареченото условно извинение. Всъщност то не може да се нарече пълноценно извинение, защото само предполага, че нещо се е случило.

Съжалявам, ако съм направил нещо нередно.

Съжалявам, ако съм ви обидил.

2. "Съжалявам, че..."

Това е извинение, което позволява на човека да прехвърли вината си върху човека, с когото говори. По същество това изобщо не е извинение.

Примери:

Съжалявам, че това ви обиди.

Съжалявам, че чувствате, че съм направил нещо нередно.

Съжалявам, че мислиш толкова лошо за мен.

3. "Съжалявам, но..."

Това е извинение, при се извиняваме за извършените действия, но то по никакъв начин не лекуваме нанесените преди това рани.

Примери:

Съжалявам, но ти реагираш прекалено остро. Много хора във вашето положение не биха реагирали по този начин.

Съжалявам, но на другите това им се стори смешно.

Съжалявам, но вие започнахте това.

Съжалявам, но в това, което казах, имаше известна доза истина.

Съжалявам, но вие знаете, че никой не е съвършен.

4. "Аз просто/само..."

Това е извинение-оправдание. Неговата цел е да докаже, че неправилното поведение (което ви е наранило) е било напълно приемливо поради определена причина.

Примери:

Аз само се шегувах.

Само се опитвах да помогна.

Опитвах се просто да ви успокоя.

Опитвах се само да ви накарам да видите нещата от друга гледна точка.

5. "Казвал/правил съм това и преди."

Това извинение-повторение сякаш обезценява всичко, което е било казано преди него. То предполага, че в този момент няма нищо, за което да си струва да се извинявате.

Примери:

Вече казах, че съжалявам.

Вече съм се извинявал за това милион пъти.

6. "Аз знам, че..." или "Ти знаеш, че..."

Това извинение-прикриване е опит да се сведе до минимум сериозността на случилото се, като същевременно не се признава вината за негативните последици, които са засегнали другите. Може да изглежда, че човекът смирено признава вината си, но в случая няма извинение.

Примери:

Знам, че не трябваше да правя това.

Знам, че вероятно трябваше първо да се консултирам с вас.

Знам, че понякога не съм тактичен.