Невротичната потребност от любов е добре познатата на всеки психотерапевт - изразява се в преувеличена потребност при някои хора от емоционална привързаност, позитивна оценка на обкръжаващите, техните съвети и поддръжка, а също и преувеличените страдания, ако тази потребност не е удовлетворена.
В какво се състои разликата между нормалната и невротичната потребност от любов?
Всички ние искаме да обичаме и да ни обичат и ако това ни се случва, се чувстваме щастливи. В такава степен потребността от любов, или по-точно потребността да сме обичани, не е невротична. При невротика потребността да бъде обичан е преувеличена. Ако обкръжаващите са по-малко любезни, отколкото обикновено, на него му се разваля настроението и буквално го заболява сърцето. За психически здравия човек е важно да бъде обичан, уважаван и ценен от хората, на които държи, докато невротическата потребност е натрапчива и придирчива и изисква всички да те харесват и всички да се държат добре с теб.
Подобни невротични реакции много отчетливо се изявяват в процеса на психоанализа, тъй като в отношенията пациент-психоаналитик присъства една особеност, отличаваща ги от другите човешки отношения. В психоанализата относително дозираната емоционална въвлеченост на психотерапевта създава възможност да се наблюдават тези невротични проявления далеч по-ярко, отколкото се случва в ежедневието: ние виждаме отново и отново колко много са готови да пожертват пациентите, за да заслужат одобрението на своя психотерапевт и колко са педантични и внимателни към всичко, което може да предизвика неговото неудоволствие.
Сред всички проявления на невротична потребност от любов може да се отдели едно, достатъчно разпространено в нашата култура. Това е преоценката на любовта, свойствена на определен тип жени. Става въпрос за жени, които се чувстват в опасност, нещастни и потиснати, винаги когато до тях няма някой безкрайно предан, който да ги обича и да се грижи за тях. При такива жени
желанието за брак приема формата на натрапчивост
Те се спират на това желание като хипнотизирани, дори ако самите те не са способни да обичат и имат съзнателно недобро отношение към мъжете.
Друга съществена черта на невротичната потребност от любов – това е нейната ненаситност, изразяваща се в
ужасна ревност: „Ти си длъжен да обичаш само мен”
Под ревност разбираме не реакцията, основана на действителни факти, а именно ненаситността и изискването да бъдеш единственият обект на любов.
Има още един израз на невротичната потребност от любов и това е
изискването за безусловна любов: „Ти си длъжен/а да ме обичаш независимо от това как се държа”
Дори фактът, че за психоанализата трябва да се плати, служи на невротика като доказателство, че изначалното намерение на психотерапевта не е да помага: „Ако искаше да ми помогне, нямаше да вземе пари”. В отношението им към собствения любовен живот господстват аналогични представи: „Той/тя ме обича само защото получава сексуално удовлетворение”. Партньорът е длъжен постоянно да доказва своята любов, жертвайки своите морални идеали, репутация, пари, време и т.н. Всяко неизпълнение на тези винаги абсолютни изисквания се интерпретират като предателство.
Друг признак на невротичната потребност от любов е
извънредната чувствителност към отхвърляне
Всеки нюанс в отношенията, който може да се изтълкува като отхвърляне, се приема само като такова и му се отговаря с паника и ужас. Тези хора живеят в постоянен страх, че другият ще ги отблъсне. Те понякога дори се страхуват да поднесат подарък – от страх да не им откажат.
Ако вие самите имате такъв проблем и се припознавате в симптомите на хората с невротична необходимост от любов, най-добре ще ви помогнат срещи с психотерапевт, съчетани с всякакъв род физически и творчески занимания, в които може да удовлетворите своите съкровени страсти и таланти. Дали ще е спорт, който ще извае тялото ви, дали ще е йога, в която ще успокоите ума си, дали ще е низане на гердани или рисуване върху платове, така че да изразите творческата си личност - всяко нещо, с което се заемете, трябва да има за цел да удовлетвори вашата лична и интимна необходимост да се приемате и обичате достатъчно. Толкова, че да няма нужда да получавате перманентно любов и одобрение отвън, за да бъдете щастливи. Да, пътят към самообичта не е нито лесен, нито кратък, но тази любов е за цял живот. Струва си да го извървите.
Превод: Таня Темелкова / My-spirala.net
