Честичко си поставяме диагнози сами, шегуваме се, понякога дори ги лекуваме. Дали тези наши диагнози са верни могат да кажат само специалистите. Но преди да стигнем до чужда помощ, трябва да сме наясно имаме ли въобще повод за притеснение.
Какво е невротизъм?
Част от специалистите го определят като дългосрочна тенденция да сме в емоционално състояние, което ни потиска. Невротиците носят у себе си доста тъга, завист, тревожност, гняв и още много емоции, каращи ги да се чувстват по-зле от лицата, които ги заобикалят.
Невротизмът не е патология/болест/психично страдание, а склонност на индивида да съзира основно негативната страна на нещата. Ханс Айзенк го вижда като обратната страна на емоционалната стабилност и го ползва като скала в тестовете си. Фройд казва, че е резултат на неприятен предишен опит. А Юнг мисли, че се основава върху влагане на съзнателен и подсъзнателен смисъл, които си противоречат в едно и също нещо.
Как се отразява на хората?
Невротизъм вече не е много модерна дума, но носи своите нюанси и в съвременното общество, защото прави хората по-малко адаптивни. Невротиците са силно чувствителни към стрес. Но поради това че постоянно усещат напрежението, идващо от него, реакциите им постепенно са се обрали и стават слаби, понякога трудно забележими. Вътрешно обаче приемат и най-малките беди като огромни заплахи. Тривиални проблеми предизвикват буря в ума им, като дори водят до отчаяние. Невротизмът води със себе си тревожност, паника, агресия, негативизъм и дори депресия, ако бъде посят в благотворна за това почва. Той е емоционална нестабилност, която е една от предпоставките да се развие патология.
Не е задължително невротизмът да доведе до болестни състояния, но определено възпрепятства достигането на щастие.
При тестване на човек по скалата на невротизма са възможни стойности, показващи висока емоционална стабилност (нисък невротизъм и ефективно справяне със стреса) и на висок невротизъм (ниска устойчивост на стрес и слаба емоционална стабилност).
Тази слаба стабилност може да донесе гореспоменатата ниска адаптивност чрез ползването на неадекватни вътрешни нагласи за отговор на околните стимули.
Пример за това е как невротичен, тревожен човек получава добро предложение за работа и го отказва, защото вътрешно се ужасява от подобна промяна. Той остава на предходното работно място въпреки дългосрочния си план да намери по-добра работа.
Емоционалните модели, в които се развива невротичността са основно два. Свръхрегулация — когато се стараем да не изразяваме негативните си усещания и да контролираме както света около себе си, така и емоционалните си изрази. И недостатъчна регулация — когато твърде чувствителни хора оставят емоциите им да ги управляват чак до преминаване на приемливите граници. Понякога проблемът далеч не е в чувствата, а в склонността на индивида да приема само една гледна точка и да вижда поводи основно за неприятни чувства.
Може ли да се намали невротичността?
Когато сме невротични, ние просто използваме “негативни” шаблони. Стратегиите ни не са адекватни на ситуацията (те са притеснителни, тревожни, резки), а околният свят може да е приветлив, красив, весел.
Невротизмът вирее в пет инструмента, които ползваме за адаптацията си:
- Навиците ни;
- емоциите ни;
- отношенията ни;
- защитите ни;
- вярванията ни.
Ако ние не прочистваме тези наши инструменти от неприятните и пречещи невротични симптоми, ще започнем да ги прилагаме все по-често, и накрая те ще се превърнат в шаблона, по който живеем.
Невротичността се корени в склонността на хората да приемат гледна точка и модел на поведение, които не се променят в тон с обстоятелствата, а си остават все така негативни. Ако си даваме сметка какви са шаблоните, използвани от нас, и редовно се отказваме от тези, които не са ни полезни, можем да сведем невротичността и неприятните емоции до реалистичен минимум.
