Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207- 1273) е персийски поет и суфистки мистик. 

Роден е през 1207 г. в град Балх, днешен Афганистан, тогава Източна Персия. Баща му е известен за времето си учен и мистик и преподава на сина си всички натрупани от него знания. Заради нашествията на Чингиз хан, семейството напуска родния град и се отправя на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. Навсякъде бащата е посрещан и акламиран от свои последователи. След 10-годишно странстване семейството се установява в днешна Анадола, наричана тогава Рум, оттук и името „Руми“, с което по-късно синът Джалал ад-Дин Мохамед Балх ще стане известен не само в мюсюлманския свят. Установяват се в Кония, където бащата създава медресе – мюсюлманско духовно училище. Градът тогава е един от големите духовни центрове на мюсюлманството, а не само столица на селджукските турци. Едва навършил 18 години Руми се жени по настояване на баща си и година по-късно има син. На 40 години достига върха на живота си и има всичко – пари, голям дом, богатство и слава. Заради авторитета си Руми е наречен Мевляна – водач, господар на своите ученици. Той преподава философия, религия и право, пише стихове.

***

Бъди нащрек! Спри да изричаш "утре". Много "утре" са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.

Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!

Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.

Това, което търсиш, търси теб.

Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?

За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.

Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.

Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.

Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.

Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.

Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.

Когато правиш нещата от душа, чувстваш една река да тече през теб, една радост.

Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.

Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.