Ново изследване показва, че за да разпознаете лъжеца, трябва да се съсредоточите изцяло върху нивото на детайли в разказа му.
Ако даден човек описва най-подробно кой, какво, кога и защо е направил дадено нещо, то той може би казва истината. В случай че пренебрегва тези подробности, то той най-вероятно лъже.
С помощта на този много простичък тест (и абсолютно нищо друго) хората могат да разграничат истината от лъжата с почти 80-процентна точност, установиха изследователи от Университета в Амстердам.
Когато става въпрос за улавяне на лъжци, обикновено се опитваме да използваме възможно най-много предупредителни знаци в оценката си. Изглеждат ли несигурни? Тревожни ли са? Защо се притесняват?
След терористичните атаки от 11 септември например служителите по сигурността на американските летища са обучени да търсят 92 поведенчески признака, че човекът мами. Полиграфите, наричани обикновено детектори на лъжата, комбинират различни физиологични данни като кръвно налягане, сърдечен ритъм и честота на дишане, за да открият възможни лъжи.
Изследванията обаче показват, че дори обучените професионалисти се справят съвсем малко по-добре от чистата случайност, когато се опитват да отделят истината от лъжата.
Част от проблема се състои в това, че интегрирането на много противоречиви данни в движение и превръщането им в двоично решение за това дали някой лъже, е изключително трудно.
"Това е невъзможна задача", казва Бруно Вершуер, съдебен психолог и водещ автор на изследването.
"Хората не могат да оценят всички тези сигнали за кратко време, камо ли да интегрират множество сигнали в точна и вярна преценка."
Друг проблем е, че хората робуват на стереотипи по отношение на начина, по който изглеждат невинните и виновните. А те не вършат особено добра работа в случаите, когато искаме да разберем дали някой казва истината или не.
За да преодолеят тези проблеми, Вершюре и колегите му от Амстердамския университет решават да опитат една "радикална алтернатива". Те инструктират участниците в изследването да се съсредоточат само върху една улика - нивото на детайлност в разказа на даден човек - и да игнорират всичко останало.
"Смятаме, че истината може да се открие в простотата и предлагаме да намалим броя на издайническите сигнали, а не да добавяме нови в случаите, когато се опитваме да открием измамата“, казват изследователите.
В поредица от девет проучвания 1445 души са били инструктирани да отгатнат дали ръкописни изявления, видеозаписи, видеоинтервюта или интервюта на живо за дейността на даден студент в университетското градче са верни или неверни.
В единия случай студентите лъжат, че не са откраднали верните отговори за предстоящ изпит, а в другия – казват, че просто са се разхождали из кампуса и нямат нищо общо, което е била чистата истина.
Участниците в изследването, които разчитат на интуицията си, за да открият лъжата, или които използват много фактори, за да вземат решение, не се представили по-добре от случайността.
Тези обаче, които са инструктирани да се фокусират единствено върху нивото на детайлност в разказите, успяват да разграничат истината от лъжата с 59-79% точност. На тези хора им е казано да проучат "до каква степен съобщението включва детайли, като например описания на хора, места, действия, предмети, събития и времето на събитията", както и "до каква степен разказът изглежда пълен, конкретен, впечатляващ или богат на детайли“.
"Нашите данни показват, че разчитането на една добра подсказка може да бъде по-полезно от използването на много подсказки", казват изследователите.
Правилото на изследователите "използвай най-доброто (и игнорирай останалото)" е по-добър метод за откриване на лъжи, независимо дали участниците са знаели, че целта на дейността е да се открият лъжи, или не.
Това предполага, че предварително съществуващите стереотипи за виновност и невинност не са пречили на използването на нивото на детайлност като инструмент за откриване на лъжа.
В ситуации с висок залог е вероятно хората да обогатяват лъжите с подробности, за да повишат тяхната достоверност, така че е възможно правилата за откриване на лъжа да зависят от контекста, казват изследователите.
Въпреки това не е задължително използването на все повече сигнали - или дори на големи обеми от данни и машинно обучение - да подобри точността при откриване на лъжа, твърдят те.
В предишно проучване, в което са използвани 11 различни критерия за откриване на лъжи, хората са оценили правилно нивото на детайлност, но другата, безполезна информация е замъглила цялостната им преценка.
"Един от неинтуитивните начини за справяне с информационното претоварване е просто да се игнорира по-голямата част от наличната информация... Понякога по-малко е повече", казват изследователите.
Изследването е публикувано в Nature Human Behaviour.
Източник: Science Alert
