4. Научете детето да владее емоциите си
Помогнете на малкото да научи да управлява емоциите си. Установете граници, ако ситуацията го изисква.
За да видим как работи това, нека отново хвърлим поглед към 6-годишното момче и баща му. Таткото вече е готов да излезе от вкъщи. Но момченцето плаче, вместо да си обуе обувките. Въпреки че ще закъснеят за училище, бащата сяда до детето и пита: „Какво става, приятел? Защо си разстроен?“
„Не харесвам тези обувки! Мама каза, че ще ми купи нови, но не го направи!“, крещи детето и рита обувките. Бащата леко се замисля и пита: „Сърдиш се на мама за това, че не е успяла да ти купи нови обувки?“„Къде е тя! Искам нови обувки!“ – казва момчето, но вече по-скоро печално, отколкото капризно. „Знам, че си разстроен заради обувките, вече си ги износил. Но си мисля, че също си разстроен, защото мама ти липсва – няма я цели три дена. На мен също ми липсва“, казва бащата. В този момент, усетило съчувствие, момчето през сълзи пита: „Тя кога ще се върне?“ „Утре, - казва бащата с успокояващ тон. – Заедно ще отидем да хапнем пица, а по пътя ще влезем в магазина за обувки. Можеш ли да се помъчиш още един ден с тези твои бойни другари?“
Казвайки това, бащата изтрива сълзите от лицето на детето, което се чувства много по-спокойно, защото усеща, че са го разбрали и го подкрепят. „Добре, хайде, моля те, донеси обувката, която ритна. Нека да се разберем да не хвърляме вещи, когато сме ядосани. Вместо това можем да поговорим, нали?“ Момчето кима съгласно с глава и се обува. Двамата бързат за училище, момчето влетява вътре буквално преди биенето на звънеца, но таткото разбира, че този разговор е бил абсолютно необходим.
В тази ситуация бащата е използвал всичките четири правила. Той не игнорира чувствата на сина си и намира причината за тях, съчувства на детето и установява рамки на поведение, като въвежда правилото да не се хвърлят вещи, когато някой е ядосан, а да се говори.
Освен това бащата прави още едно важно нещо: не пренася атмосферата на емоционално пренебрежение, в която е израснал, върху своите деца. Когато синът му порасне, и у него се появят собствени деца, същите тези четири правила ще станат толкова значителна част от жизнените и емоционалните му навици, че ще ги предаде на малките си по естествен начин. И така това знание ще се предава от поколение на поколение.
По този начин бащата, работейки над себе си в стремежа си да стане добър родител, не само че се променя, но променя и бъдещето.
Източник: Новите родители
