В ситуация на стрес преди изпит всеки търси на кого да прехвърли вината – на децата или на родителите.
Ето, няколко фрази, които тийнейджърите често чуват у дома по свой адрес. Не защото бащите, майките и бабите са лоши, а защото самите те са много уплашени.
Паниката може да бъде победена, коментира психологът Анастасия Коновалова, от Центъра за когнитивна терапия, която се занимава с проблеми на депресията и тревожните разстройства при подрастващите.
1. „Ако не се справиш, тогава ...“
Каквото и да е продължението на тази фраза – ще отидеш в казармата, ще станеш портиер, или метач, но не се връщай у дома, такава реакция трябва да е табу.
Понякога казваме това директно, понякога по-меко, в полутонове. Основното е, че изпитът се превръща в централно, решаващо събитие в живота Успешното „справяне“ твърде се надценява и детето е изправено пред сериозно изпитание.
Трябва да знаете, че изпитите винаги са в тежест и ако човек има някакво основно заболяване, то може да се засили. Не трябва да влошавате състоянието с допълнителни заплахи, така няма да мотивирате допълнително ученика.
„Похарчихме толкова много пари за преподаватели и за подготовка, това отиде по дяволите .. "
Това е един от вариантите на фразата за заплаха.
По добре предварително да оцените целите и рисковете: „Каква специалност искаш да учиш?“ „В кои университети смяташ да кандидатстваш?“ „Колко пари ще похарчим за подготовката?“
Когато има доверие и ясно разбиране защо, с какви очаквания се харчат парите, тогава става много по-лесно за всички.
Понякога родителите и децата търсят най-престижните университети. Това означава – висок бал. Ако не се получи и не може да си позволите платено обучение, тогава все пак трябва да направите избор в полза на по-малко престижна образователна институция. Това обаче не е фиаско! Важно е да обмислите и открито заедно да обсъдите различни сценарии.
2 . „Ако не вземеш изпита, всичко е наред.“
Лоша фраза е, защото е неискрена. Без значение колко родители го повтарят, 15-17-годишният е в състояние да разбере , че това не е точно така. Ако е така, защо те плащат на преподаватели да го готвят за изпита шест пъти седмично?
Очевидно неуспехът заплашва с промяна, с големи неудобства и някаква жертва.
3. „Ти си най-умният! "
„Умен“ не е съвсем точната дума в такава ситуация. Това означава, че все още ученикът трябва да се доказва, да опитва и да постига успех.
Дори този, който е в отбора за международната олимпиада и стига до финала, ще се сблъска с факта, че има хора по света, които са по-умни от него.
Следователно да убеждавате детето си, че е „най-умното“, не е много правилно – тази позиция изисква перфекционизъм, свързана е с безпокойство и неувереност в себе си.
Много по-добре е да му кажете: „Много те обичам“ и „Ще успеем заедно, аз ще помогна“.
4. „Какво научи днес?“
Прекомерният контрол е напълно неефективен. Той само предизвиква раздразнение, протест и намалява мотивацията.
Ако детето иска да ви измами и да се преструва, повярвайте ми, то ще се справи с това.
Следователно тук е важно родителят на първо място, да се запита: защо ми е нужно това, какво получавам от този контрол? Намалява ли това собственото ми безпокойство? Ако контролирам всяка негова стъпка, какви ще са дългосрочните последици?
Има и втори момент: децата също иска да имат контрол над родителите си. Затова най-логично е да кажете: „Искам да ти помогна. Притеснявам се. Нека помислим как мога да ти помогна сам да контролираш процеса? "
5. „Ти май не се тревожиш! Въобще пука ли ти? "
Подобно отношение сякаш се предава по наследство. Записано в нашата култура: вълнението показва, че това е дейност, която е важна за нас. Честно казано, не съм срещал нито един тийнейджър, който да не се тревожи преди изпит.
Родителите трудно виждат и разпознават тревожността и депресията на детето. Тя може да се прояви по различен начин от тази при възрастните.
Когато възрастният е в депресия, лежи, не иска да прави нищо. При юношите тя може да се изрази с бягство от дома, агресия или, например, прекомерна работа, допълнително учене, курсове.
Има тревожни сигнали, които могат да ви насочат към проблема: нарушения на съня, рязка промяна в интересите или, обратно - апатия.
Ако тийнейджърът не иска да учи толкова, колкото майка му смята, че „му се полага“, това не означава, че той няма свои собствени трудности и изисквания. Случва се често: родителите виждат проблема в училище, а за тийнейджъра той е в друг (например раздяла с любим човек). Провалът с ученето е само следствие.
Важно е да не пропускате депресивно състояние и навреме да се консултирате със специалист.
6. „Просто се стегни, повярвай в себе си - и ще успееш!"
Ако тийнейджър не вярва в себе си, от това изречение няма смисъл. Би трябвало предварително да сте го подготвили за това. Поне шест месеца преди изпита.
Ако вече е в депресия, проблемът няма да се реши бързо. По-разумно е да се свържете със специалист. С негова помощ детето може да научи специфични техники за устойчивост на стрес по време на подготвителния период и на изпитите. С изречението „стегни се“, няма как да се получи.
Продължава на страницата на Новите родители
