Този едностранен подход към проблема, е наричан от някои хора „пуритански предразсъдък“, тъй като той аналогичен на идеологията, която поставя вината изяло върху индивида и пренебрегва въздействието на широките обществени фактори. По този начин сериозни социални проблеми се представят под формата на въпроси на самоконтрол.
В крайна сметка, никой не може да отрече, че самоконтролът е ефективен уред за постигане на целите, които си поставяме. Това обаче не означава, че трябва да гледаме на него като на единственият фактор, който определя нашето щастие и успех. Освен да упражняваме самоконтрол, ние трябва да се научим и да приемаме нашите слаби страни и ограничения. Психолозите наричат това „самосъчувствие“. Самосъчувствието не води до мързел и апатия. Истината е, че то помага на хората да опознаят себе си по-добре и да се научат да си поставят по-реалистични цели. Следователно, вместо винаги да бъдем строги със себе си и постоянно да опитваме да надскачаме границите си, понякога е добре да бъдем по-съпричастни със себе си и да гледаме на нещата по по-трезв начин.
Майкъл Д. Кокорис и Олга Ставрова за HarvardBusinessReview
Редактор: Георги Георгиев
