Самоконтролът може да доведе до увеличение на натоварването в работата
Ние обикновено считаме хората, които демонстрират самоконтрол, за по-отговорни и надеждни, което от своя страна ги превръща в перфектните „кандидати“ за нашите нужди. Именно те са първите хора, към които се обръщаме, когато имаме нужда от някаква помощ. По този начин служител, който е много добър в упражняването на самоконтрол, може да бъде натоварен от колегите си с изобилие от задачи и ангажименти, тъй като те са сигурни, че той няма да им откаже и че ще ги изпълни съвестно, дори и това да му струва скъпо.
Не е за всеки...
При някои хора упражняването на самоконтрол създава чувство за отчуждаване – сякаш те са принуждава да подтиснат истинската си същност. Това важи в пълна сила за хората, които разчитат повече на своята интуиция и чувства, отколкото на логиката и разума, когато взимат решения. За тези хора самоконтролът е нещо чуждо и неестествено. Например, служител, който разчита повече на своите чувства, най-вероятно няма да бъде особено горд със себе си ако успее да се справи с някаква задача, упражнявайки самоконтрол. Дори и това да му донесе повишение, този човек постоянно ще се пита дали си е заслужавало да пренебрегне своите инстинкти и да жертва времето, което прекарва с приятели и роднини, за да се издигне професионално.
...и води до предразсъдъци и пристрастия
Законодателните органи често гледат на сложни социални проблеми (пушене, употреба на алкохол и наркотици, престъпност) като на въпрос на самоконтрол. Истината е, че поставянето на прекомерен акцент върху липсата на самоконтрол прикрива социалните, икономическите и политическите източници на тези проблеми. Например, епидемията с наднорменото тегло в САЩ се разглежда само и единствено през призмата на самоконтрола. Ние обаче знаем, че този проблем се корени в различни фактори, включително по-ниските цени на обработените храни, безалкохолните напитки, по-големите порции и все по-застоялия начин на живот, който водим.
