Спомням си, че в предучилищната имаше едно момиче, което беше по-голямо от мен, и ме тормозеше, но как точно се случваше тормозът ми е малко в мъгла, защото много бързо спря, след като повиках на помощ по-голямата си сестра, тогава в 7 клас в същото училище. Просто дойде през едно междучасие да ме види и момичето спря да се занимава с мен.
После се появи един Тишо (неговото име си го спомням, защото фамилията му беше Ташков и комбинацията от двете ми идваше направо като виц), който също се опитваше да се драка нещо с мен, но аз не му обръщах особено внимание до момента, в който просто не ми писна и не го „изказах“ на баща ми.
Сега си давам сметка, че това май не беше много добра идея, защото в един чудесен ден татко ми се появи в училището с черния си шлифер и тъмните си очила (нещо като прототип на Нео от „Матрицата“), дръпна Тишо настрани и му каза някакви неща, които и досега си остават обвити в мистерия, обаче това момче повече не вдигна дори поглед към моята особа. Истината е, че вероятно баща ми му е нанесъл по-голяма травма, отколкото той на мен.
Истински тормозена и заплашена се почувствах като заек в гимназията, когато един от по-големите – ултрас на Левски (не че ако беше на ЦСКА, щеше да е по-различно), реши да ме приклещва по-коридорите, за да проверява „какъв цвят са ми венците“. Явно външният ми вид, състоящ се от малко по-матов тен и чуплива кестенява коса, му се е сторил крайно подозрителен (не че въпросният изглеждаше като от Хитлеровата младеж, но се изживяваше така). И той се „промени“ доста бързо, след като помолих едни приятели да се видят с него след часовете. Всичко мина много цивилизовано.
Продължава на страницата на Новите родители
