Всеки има своите лоши дни. В такива моменти можем да се държим дръпнато и волно или неволно да нараним хората около себе си.
Ако някой истински ви обича, ще ви разбере, ще ви предложи рамо, на което да поплачете, ще ви обича дори когато не сте за обичане.
Истината е, че в живота си имаме много малко такива хора - пред които можем да покажем истинското си настроение, без да се страхуваме, че ще бъдем осъдени или „разобичани“. Струва ли си обаче да пазим такива, които не държат истински на нас, а ни търсят, когато имат изгода, когато им е скучно, когато търсят някого, с когото да „убият време“. Не убивайте време с приятелите си. Прекарайте, споделете, изживейте време с приятелите си.
Отсявайте хората. С времето ще разберете, че не е важно количеството, а качеството – и това не е клише.
Освободете се от хората, които ви карат да се чувствате зле; които ви потискат; които не могат да се зарадват на успехите ви, а злорадстват, когато страдате, макар че привидно проявяват съчувствие.
Токсичните хора нямат място в живота ви.
Токсичните хора ограбват от енергията и времето ви.
Токсичните хора изхабяват възможностите за споделена радост.
Стремете се към онези, които ви разбират такива, каквито сте.
Но не забравяйте, че този процес е двупосочен. Вие трябва да отвърнете със същото – търпение и признателност. Ценете истинските хора в живота си.
