Въпреки това потенциалът е очевиден и през 1982 г. Уекснър купува веригата и каталога за около 1 млн. долара. Първата му стъпка е да проучи европейските бутици за бельо. Връща се у дома убеден, че ако американките имаха достъп до същото сексапилно и достъпно бельо като европейките, те също щяха да искат да го носят всеки ден. Уекснър решава да създаде нова среда в магазините – такава, която ще покани и жените да влязат.
Накрая решава да направи за компанията това, което Ралф Лорън прави десет години преди него – да създаде един вдъхновен от Англия свят-мечта, в който американският потребител ще копнее да попадне.
И така, сбогом на тъмното дърво и кървавото червено на оригиналните магазини. На тяхно място идват позлатени украси, флорални щампи, класическа музика и старовремски шишенца с парфюм. Измислен е дори „домашен адрес” на компанията в Лондон – ул. „Маргарет” №10, макар и истинската й база да е в Охайо. Каталогът, който е бил модерен и скандален, се омекотява, за да отрази новия имидж – с модели, които изглеждат така, сякаш току-що са слезли от страниците на „Вог”.
Накратко, жените пазаруват, докато мъжете зяпат каталога. Планът на Уекснър проработва. До 1995 г. Victoria’s Secret се превръща в компания за 1,9 млрд. долара с 670 магазина само в САЩ.
Темата за английския будоар е изоставена около 2000 г., но рафинирането на образа продължава. Victoria’s Secret става най-популярната марка бельо в света и реализира продажби за над 6 млрд. долара годишно.
Щастливата история обаче завършва трагично за своя създател. След като продава компанията на Уекснър, Реймънд остава неин президент за около година. После отваря My Child’s Destiny – луксозна компания за детски стоки, базирана в Сан Франциско.
Лошата му маркетингова стратегия (насочена твърде много към най-богатите родители) и още по-лошите адреси на магазините (все на рядко посещавани места) го принуждават да обяви банкрут през 1986 г. Семейството му се разпада с развод. През 1993 г. Рой Реймънд скача от моста Голдън Гейт и намира смъртта си. Сираци остават двете му деца, тогава в юношеска възраст.
Геният на Реймънд разпозна нуждата да се премахне елементът на срама от закупуването на елементи от облеклото, които дотогава се наричат „неспоменаваеми” (unmentionables). Историята му обаче е предупреждение за опасността да хванем една брилянтна възможност и после да я изпуснем. Уекснър от друга страна разполага както с визия, така и с нужните умения. Той си представи свят, в който всичко може да бъде споменато и в който срамът се стопява пред радостта. Той намери и начин да го превърне в реалност.
Източник: Мениджър Нюз
