Козина, по-дебела и от най-дебелия кожух
Полярната лисица (Vulpes lagopus), наричана също арктическа лисица или песец, е вид лисица, произлизаща от студените арктически области. Традиционно тя е смятана за единствен представител на род Alopex, но днес понякога се включва в род Лисици (Vulpes).
Полярните лисици обикновено са дълги до около 60 см, без да се включва 30-сантиметровата им опашка. Височината на раменете им достига до 30 см и обикновено тежат между 3 о 6 кг. Тези мерки ги доближават до домашната котка.
Полярната лисица обитава студени места – северните полярни области на Европа, Азия, Северна Америка и Гренландия. По тези региони температурите са 70 градуса под нулата. Дори на ескимосите биха им затракали зъбите от студ.
За да преживява при такива условия, полярната лисица има нужда от особено дебела козина. 70% от нея е съставено от затоплящ пухкав мъх.
Тази лисица има и още една особеност, която е нейна запазена марка – сменя окраската на козината си според сезона. Така например през зимата е снежнобяла и отлично се слива с пейзажа, а през лятото става сиво-синя. Никой друг вид лисица не е способен на подобно преобразяване.
Друг любопитен факт е, че за да усети плячката си дори под дебелата снежна покривка, лисицата притежава особено добре развито обоняние. Когато обичайната им плячка е оскъдна, полярните лисици събират остатъците от храната на по-едри хищници като бялата мечка например, въпреки че самата полярна лисица е в менюто на този вид мечки.