Ново проучване показва, че хората предават два пъти повече вируси на животните, отколкото те на нас, предаде Ройтерс. Анализът е извършен с публично достъпни генетични секвенции на вируси.

Изследователите разглеждат близо 12 милиона вирусни генома и откриват почти 3000 случая на заразяване на един вид от друг. От тях 79% са свързани с преминаване на вирус от един животински вид към друг. Останалите 21% са свързани с хора. От тях 64% се предават от човек на животно, известни като антропонози, а 36% от животно на човек, наречени зоонози. 

Сред животните, засегнати от антропоноза, са домашни любимци като котки и кучета, домашни животни като свине, коне и говеда, птици като пилета и патици, примати като шимпанзета, горили и маймуни, както и други диви животни като еноти, черноухи мармозетки и африкански мишки пигмеи, пише БТА. Вероятността от заразяване с инфекция при дивите животни от човек е по-голяма, отколкото обратното. 

„Това изследване доказва огромното ни въздействие върху околната среда и животните около нас“, каза Седрик Тан, докторант по изчислителна биология в Института по генетика към Лондонски университетски колеж, водещ автор на изследването, публикувано тази седмица в списание „Нейчър еколъджи енд еволюшън“ (Nature Ecology & Evolution).

Хората и животните са гостоприемници на безброй микроби, които при близък контакт могат да преминат от един в друг вид. В проучването са разгледани вируси, които се предават към всички групи гръбначни животни: бозайници, птици, влечуги, земноводни и риби. 

„Вирусите могат да заразят различните видове чрез същите начини на предаване, които важат и за хората, включително пряк контакт със заразени течности или ухапване от други видове“, каза Тан. 

През хилядолетията пандемиите, отнели живота на милиони хора, са били причинени от патогени като вируси, бактерии и гъбички, които са преминали от животни към хора. Зоонозите са основният проблем, свързан с опасните нови инфекциозни болести.

„По-голямата част от патогените, циркулиращи сред хората, в даден момент са били придобити от животни“, каза изчислителният биолог и съавтор на изследването Франсоа Балу, директор на Института по генетика на Лондонски университетски колеж UCL. 

„Най-голямата заплаха в момента вероятно е птичият грип H5N1, който се предава сред дивите птици. Главната причина да се вдигне броят на заразените животни е, че гостоприемницте нямат съществуващ имунитет срещу новото заболяване“, допълни Балу.

Черната смърт през XIV в. е бактериалното заболяване, което убива милиони хора в Европа, Азия, Близкия изток и Северна Африка и е причинена от бактерия, която обикновено съществува в дивите гризачи. 

„До голяма степен се смята, че SARS-CoV-2, причинителят на пандемията КОВИД-19, е възникнал при прилепи и е попаднал при хората“, каза Тан. 

„В някои случаи вирусът може да започне да циркулира, да предизвика огнище на заболяване, епидемия, пандемия или дори да се утвърди като ендемичен патоген. Малките огнища на зоонозни болести вероятно са доста често срещани, дори и да пропускаме огромното мнозинство от тях, но възникване на епидемии са по-скоро редки събития, от гледна точка на еволюцията“, каза Балу.