„Грижовна орлица“ е синоним за майка паникьорка, която трепери детето да не настине, ако излезе без шал, да не си изкълчи крака, ако отиде на кънки или да не се изгуби на екскурзия с децата, да не му се случи нещо лошо, ако тръгне на курс по катерене…
Всеки родител се страхува за детето си и иска да го предпази от всички опасности и световни злини – това е съвсем естествено, стига тази загриженост да не приеме форма на гротеска. Хиперопеката е вредна за детето и не води до нищо добро, а се отразява негативно на психическото състояние на детето, майката, бащата и цялата фамилия.
Така е на теория, но на практика нещата понякога излизат извън контрол и майките стават едни вечно обзети от притеснения за детето жени. И тяхната тревога не отминава с годините.
Ето няколко примера, които навеждат на размисъл:
1. Ако детето се изцапа, преди да дойдат гостите, ще го преоблека възможно най-бързо
Тук не става дума за мания за чистота, а за нездрав стремеж към идеала за майка. Мислите и действията се направляват от това как околните ще ви оценят като родител, а не, защото това е добре за детето. Ако гостите ви похвалят, ще се почувствате добре, ако ли не, изпитвате угризения, че нещо не сте направили както трябва.
2. Ако детето не успява в нещо, ще му помогна да го направи
Струва ви се, че всичко, което умеят другите деца, е нормално и няма значение, че вашето може би няма способностите или желанието да направи нещо като останалите. Щом другите могат, значи можеш и ти! Ако ли не, започвате да упреквате – него, или себе си.
Такова поведение може да доведе до влошаване на успеха, но осъзнаването, че не всеки може да се справя добре с всичко, ще улесни живота на цялото семейство. Понятието „нормално“, мили майки, е условно.
3. Грижа се детето винаги да е заангажирано с учене
Вашето душевно спокойствие е правопропорционално на детското добруване и вярвате, че бъдещето му зависи изцяло от вас. Затова се заемате да го затрупате с различни занимания и курсове дотам, че няма и минутка свободна, но така, според вас, ще постигне повече, ще може повече, ще успява повече.
Такива деца обаче често стават нерешителни, не съумяват да поемат отговорност и винаги се колебаят с какво искат да се занимават. Всестранно развитите личности са илюзорно понятие. Не насаждайте на детето страха, че ако не учи за отличен, ще се провали в живота, а оставете само да си покаже кое е онова, към което да го насочите.
