Няма съмнение, че раждането на деца води до значителен стрес, който се отразява на почти всички части на тялото.

Въпреки тази универсална истина, свързана с бремето, което родителството оказва върху здравето, не съществува стандарт, който измерва биологичните последици върху майката по време на бременността.

Ново проучване, ръководено от изследователи от Йейлския университет, може да ни помогне да разберем по-добре силите, които стоят зад клетъчното стареене по време на и след бременността.

Изследванията на човешката ДНК и натрупването на молекулярни изменения в нея с течение на времето - явление, описвано като биологично стареене - показват огромното усилие, което полагат клетките на организма при раждането на дете. То е в съзвучие с мъчителни събития като операции и тежки заболявания, които буквално добавят години промени в клетките на родилката.

За щастие, „багажът“, който идва с такива стресови събития, може да бъде и преходен и обратим. Проучванията показват, че за разлика от рождените ни дни, биологичната ни възраст може да спре и дори да се върне назад, след като стресиращите моменти приключат.

Някои кърмещи майки дори са изпитали своеобразен „генетичен фонтан на младостта“, като биологичната им възраст се е върнала към времето много преди да заченат.

Макар че резултатите показват забележителната способност на организма да се възстановява след дълбоките промени, настъпващи по време на бременността, старши изследователят Киран О'Донъл подчертава, че трябва да научим още много за действащите механизми.

"Има много неща, които трябва да се проследят", казва О'Донъл, репродуктивен учен в Йейл.

"Първо, не знаем дали ефектът на възстановяването след раждането е от значение за краткосрочните или дългосрочните здравни резултати на майките и дали тези ефекти се натрупват при последователни бременности. По същия начин не знаем дали намаляването на биологичната възраст след раждането е просто възстановяване на системата до биологичната възраст преди бременността или – нещо още по-провокативно - дали бременността може да има подмладяващ ефект."

Всички видове трудности, свързани с околната среда, могат да накарат организмите да поставят химически катинари на определени гени, за да управляват по-добре биологичните си функции. Тези т.нар. епигенетични промени не само че настъпват при деленето и размножаването на клетките, но и могат да се предават и на следващите поколения.

Съответно епигенетиката може да служи като своеобразен стандартен часовник за биологичното стареене, като ни позволява да сравняваме състоянието на функциите на различни индивиди. Един травматичен живот, свързан с ограничено хранене, страх или лошо здраве, може да доведе до изменения в ядрения материал на клетката, който не се наблюдава при човек, който е имал детство, изпълнено с любов и хубава храна.

Благодарение на проучването, проведено от О'Донъл и неговия екип, сега можем да предположим, че клетките на майката добавят около 2,5 години епигенетични промени само за 18 седмици от бременността, което обхваща периода от ранна до късна бременност.

Повишаването на теглото по време на бременността не допринася за епигенетичните промени, установява екипът, въпреки че индексът на телесна маса на майката преди бременността е свързан с повишено стареене на клетките по време на самия период.

Докато безсънните нощи, болките в гърба и безкрайната смяна на памперси са свързани със стрес, раждането на новородено е добре дошло за организма на майката, който намалява биологичната си възраст до три пъти повече от тази, която е била в началото на бременността. Нещо повече – благодарение на епигенетичните промени след раждането майките, които съобщават, че кърмят, понякога имат много по-млада биологична възраст от тази, измерена в началото на бременността.

Изследването е публикувано в Cell Metabolism.

Източник: Science Alert