Футболът е емоция, истерия, изблици на възторг и гняв. И докато при играчите това е обяснимо, защо феновете реагират толкова мощно?
Три са причините за треската, която обхваща публиката, твърдят психолози.
1. Това, че няма значение
Обективно погледнато, за зрителя няма никакви персонални последствия от това дали любимият му отбор ще бие или ще падне. Шефът му няма да стане по-добър, банковата сметка няма да бъде по-радваща, нито тъщата – по-мила. Тъкмо това позволява на феновете да се отдадат изцяло на емоцията и да излязат от кожата си по време на мач – там могат да изживеят екстремно щастие и страст, без това да води до негативни лични последици. В други сфери на живота не е така. Ако се впусне необуздано в любовна връзка, човек може да бъде наранен и изоставен. Ако е намерил работата-мечта, се страхува да не я загуби. А футболът остава, независимо какво се случва. Дори след загуба идва неизбежното „След играта е преди играта” и с това неизбежната надежда за следващия мач, твърди Харалд Ланге, ръководител на Института за фенкултура в Кьолн и Вюрцбург.
2. Структурата на играта
Това, че футболът няма непосредствено значение за личния живот, е валидно и за други спортове. Това, което го отличава, е леснотата му. Има два отбора, една топка и тя трябва да влезе във вратата. Тъчове и дузпи също се обясняват много лесно. Всеки разбира футбола. „Така бързо навлизаш в играта и можеш да си съставиш мнение, дори просто да седиш на дивана пред телевизора”, казва Ланге.
Друга особеност е
