непредсказуемостта. Тя води феновете до ръба на безумието, а те отиват на мач защото не знаят как ще завърши той.
3. Чувството за принадлежност
Феновете седят 90 минути в една лодка. Радват се заедно, тъжат заедно. Всичко, което във всекидневието би издигнало бариери, пада. Сутрин в метрото се пазиш да не се допреш до някого случайно, а на трибуната се озоваваш в прегръдката на непознат в еуфорията и това е естествено. Принадлежиш към група – фланелките и шаловете са част от това. Когато колегите в коридора говорят за футбол, не искаш да си изолиран и се включваш. После започваш да следиш новините и накрая си на стадиона.
Разбира се, има значение дали баща ти е гледал мачове. Но така или иначе футболът е задължителна тема за разговор – като времето, дори по-добра от него.
