На 17-годишна възраст Аристотел се записва в Платоновата академия и остава там в продължение на 20 години.
Основана от бащата на Западната философия - гръцкия философ Платон, академията издига Аристотел до най-обещаващия й студент. Аристотел е младежът, а после и мъжът, който задава много въпроси и отговаря на дори повече.
Точното време на излизането му от Академията не е известно, но се смята, че е било скоро след като Платон умира, защото не харесвал посоката, която тя поема впоследствие. В идните години той дори продължава да оспорва много от идеите на починалия си учител.
Невъзможно е да кажем колко е написал Аристотел, но дори в част от неговия труд, който ни е останал днес, има невероятно количество дълбочина в размислите по предметите, които той е обхващал. Всяко съвременно поле, от астрономията, през физиката до етиката и икономиката, е повлияно от работата на Аристотел. Над 2000 години след смъртта му, той остава един от най-обширно четените и цитирани мислители в историята на човечеството.
Въпреки че влиянието му може да бъде открито в толкова много сфери на днешния живот, може би най-точните му наблюддения са за приятелството.
Аристотел е разглеждал приятелството като една от три истински радости на живота. Според него за да бъде изживян добре един живот, той трябва да бъде изживян в приятелска компания. Ето и цитат от него за приятелството:
"В бедност и при други нещастия хората предполагат, че приятелите са тяхното единствено убежище. Приятелството е помощ за младите, която да ги спаси от грешка, както и за старите е същото, с поглед към сърцевината, която те изискват и техния намален капацитет за действие, идващ от тяхната слабост. Освен това, приятелството е помощ за онези, които са в своя възход да изпълняват благородни действия, защото "двама, които вървят заедно" са по-добре способни да мислят и да действат."
Аристотел е изтъквал два вида често срещано приятелство, които са случайно възникващи, инцидентни и не са преднамерено създавани. Първото е приятелството за полза. При този тип връзка, двете страни не присъстват в нея заради привързаност една към друга, а по-скоро защото всяка от тях получава някаква полза в замяна. Този тип приятелство не е трайно по природа, защото каквато и да е ползата, тя свършва. Тогава приключва и връзката. По наблюденията на Аристотел това е по-често срещано при по-възрастните хора.
Подобно, вторият тип приятелство също е случайно възникващо. То е приятелството за удоволствия. Според Аристотел то се е срещало повече при хората докато са по-млади. При този тип връзка, често възникваща при студенти или играчи в едни и същи спортни отбори, източникът на приятелството е емоционален. Това често е едно от приятелствата с най-кратък живот. Продължава докато двете страни получават радост чрез взаимния си интерес в него външно, но спира веднага след като някоя от тях промени вкуса си или предпочитанията.
Мнозина сред хората имат приятелства от тези две категории и Аристотел не ги е виждал като нещо, което задължително е лошо, но е чувствал, че дълбочината им е малка и това ограничава качеството им.
Третият тип приятелство според Аристотел е най-хубавият - вместо на полза или удоволствие, той е основан на взаимното уважение на ценностите на другия. Това е приятелство заради ценности; приятелството на добрите. В него отношенията се базират на взаимно зачитане на ценностите, които другата страна държи. Поддържа се заради качествата, които хората имат.
Продължава до края на живота и има основа в известно количество вътрешна добрина, което се изисква във всеки от приятелите, за да съществува то на първо място. Хората, на които им липсва емпатия, или рядко се интересуват от другите и се тревожат за тях, губят този тип приятелства, защото по-често те предпочитат да търсят полза или удоволствие, вместо да се натоварват със съчувствие. Освен това приятелствата според ценности изискват време и доверие, за да бъдат изградени. Те зависят от взаимния растеж, който възниква.
Много по-вероятно е човек да се свърже приятелски с друг на това ниво, когато види другия в най-лошия му момент и после го гледа да се вдига и да расте. Също така тази връзка възниква при взаимно преживяване на трудност. Развитието й е преднамерено, не инцидентно.
Накратко, ако човек уважава друг и го е грижа за него, той се сдобива с много лична радост да бъде с него. И ако е достатъчно добър човек да подхранва тази връзка, той всъщност ще се сдобие и с полза. Но преди това трябва да е потърсил ценностите и да е изпитал уважението.
