Тримата братя и тяхната съпруга

Според историците

полиандрията е била разпространена още в Древна Гърция

и е един от най-старите обичаи в Спарта, където много често всички братя от една фамилия са имали обща жена. Съществувала е и сред келтските обитатели на Великобритания.

И двете форми на полиандрия се срещат сред ескимосите на полуостров Бутия в арктическата зона на Канада. Интересното е, че

канадските закони признават този вид бракове.

Обикновено съпрузите са братя. Възможно е обаче мъжът да доведе вкъщи друг мъж, с когото не са роднини, при положение че жената е съгласна. Всъщност първият съпруг може да доведе у дома толкова мъже, колкото му позволи жената, и те ще се водят асоциирани съпрузи.

Полиандрията продължава да съществува в различни краища на света и през 20. век, макар и не така масово. Учените се учудват, че въобще се е запазила, тъй като съотношението жени – мъже в повечето случаи вече е изравнено. Смята се, че се е запазила благодарение на силата на традицията.

Един от най-известните обичаи,

свързан с полиандрията, е мъж да наследява вдовицата на починалия си по-голям брат. Децата, родени от новия съюз, се смятат за деца на починалия брат. Обичаят произлиза от полиандричните съюзи, при които децата често са били смятани за поколение на първия съпруг на жената. Той се смята и за глава на семейството. В Тибет правото на избор на съпруга също принадлежи на най-големия брат.

Наследяването на съпругата на починалия брат било добре известно и сред евреите. При зулусите синът наследява имуществото на баща си. Ако обаче сред вдовиците на починалия има млада жена, която още може да ражда, братята на починалия са длъжни да я вземат. Децата, които се родят, отново се смятат за деца на починалия. 

Всички свидетелства

показват, че полиандрията някога е била широко разпространена по света. Тя е била свързана с по-малкия брой жени спрямо мъжете, на каквото и да се е дължало това. Спорно е обаче доколко е била свободна жената в тези съюзи, нейният статут е много различен в различните краища на света. В повечето случаи жената е била пленница на този брак, макар че е била обслужвана и гледана от повече от един съпруг.

Автор: Калина Маркова