Днешните ученици са деца на дигиталната епоха, първото поколение, израснало обградено от смартфони, таблети и електронни четци. Учители, родители и законодатели днес признават нарастващото влияние на технологиите и се стремят все повече да ги прилагат в образованието. Използването на мултимедия в класните стаи, таблетите за ученици и електронните учебници са само част от стъпките в тази насока.  

Предвид тази тенденция, учителите, родителите и властите предполагат, че предпочитанието на учениците към технологиите означава, че употребата им ще подобри резултатите им. Но проучвания установяват, че това далеч не е сигурно. 

Лорън Сингър и Патриша Алекзандър представят резултатите от няколко изследвания, които са провели, за да проверят дали наистина учениците разбират по-добре текстовете, когато ги четат онлайн. Изводът, до който стигат, накратко, е следният: ако питаме учениците, те са убедени, че се справят по-добре с онлайн текстовете. В действителност обаче показват по-добри резултати, когато четат на хартия. 

Прегледът на съществуващите проучвания по темата сочи, че учениците разбират по-добре информацията на хартиен носител, ако текстът е по-дълъг от една страница. Причината е скролването, което разсейва. Сингър и Алекзандър провеждат няколко експеримента, в които учениците четат различни тестове от екран и на хартия и трябва да отговорят на редица въпроси, показващи степента, в която са разбрали прочетеното. Учениците трябва да посочат какъв носител предпочитат – хартията или екрана – и да сравнят представянето си в двата случая. 

Ето какви са изводите от изследването:  

- Учениците в огромната си част предпочитат цифровия носител.

- Четенето е значително по-бързо онлайн, отколкото на хартия.

- Учениците смятат, че се справят по-добре, когато четат от екран.

- Парадоксално, разбирането като цяло е по-добро, когато четат на хартия. 

- Когато става дума за общи въпроси (например, да разберат основната идея на текста), носителят няма значение. 

- При по-специфични въпроси, които изисват по-задълбочено разбиране на отделни части от текста, участниците се справят значително по-добре, когато четат на хартия. 

Авторите на изследването смятат, че от тези резултати всички ние, ученици, родители, учители и законотворци, можем да почерпим насоки, които да ни помогнат да намерим мястото на книжния текст във все по-дигитализирания свят. 

Целта е от значение. Когато избираме дали да четем от екран или на хартия, не трябва да забравяме с каква цел четем този текст. Няма универсално подходящ носител. Анализиразйте задачата, която имате. Ако ви трябва същината на текста, и двете средства вършат работа еднакво добре. Дигиталният текст ни спестява време. Печтният текст ни прави по-внимателни. 

Забавете скоростта. В третия си експеримент Сингър и Алекзандър установяват, че има една група ученици, които се справят по-добре с разбирането на дигиталните текстове, отколкото с печатните. Причината: те четат текста на екрана по-бавно, отколкото книжния. Учителите могат да използват тази тенденция като пример, за да помогнат на учениците да се отучат от бързото плъзване по електронния текст. 

И накрая, има нещо, което е трудно да се измери. Със сигурност има икономически и екологични причини да се откажем от хартията, но ще загубим нещо важно. В течение на образованието или академичната си работа всеки има книги и статии, които препрочита неведнъж. Подгънатите страници на тези любими четива често са изпълнени с бележки. Трудно е да си представим подобна читателска отдаденост с електронния текст, пишат авторите на изследването. Вероятно винаги ще се намери място за хартиена книга в работата и обучението ни – независимо колко сме „на ти“ с технологиите.   

Източник: Business Insider