Мисля, че в този момент на всички деца им просветна. Те действително схванаха, че това, което виждаме вътре в ябълката, нараняванията, изсъхналото и счупеното, е това, което се случва с всеки от нас, когато някой ни нагруби с думи или с действия.
Когато хората биват нападани и тормозени, особено децата, те се чувстват ужасно отвътре, макар че понякога може да не покажат или да не кажат на другите как се чувстват. Ако не бяхме разрязали ябълката, никога нямаше да знаем колко болка сме ѝ причинили.
Споделих собствения си опит от миналата седмица, когато пострадах от груби думи. Отвън изглеждах нормално, продължавах да се усмихвам. Но отвътре ми бяха причинили болка и ме болеше.
За разлика от ябълките, ние имаме способността да спрем това. Можем да научим децата, че не е окей да си казват груби неща един на друг и да обсъждаме как това кара другите хора да се чувстват. Можем да научим децата си да се защитават един друг и да спрат училищния тормоз, както едно момиче направи днес, когато отказа да казва обидни неща на ябълката.
Ако никой не направи нищо, за да прекрати училищният тормоз, още и още болка и вреда се трупат отвътре. Нека отгледаме едно поколение от внимателни и грижовни деца.
Езикът няма кости, но е достатъчно силен, за да разбие сърце. Бъдете внимателни с думите си.
***РЕДАКЦИЯ***
Уау, не очаквах, че ще получа такава реакция, но тъй като излязоха и много въпроси, мисля, че трябва да поясня някои моменти.
