Запомнящите се песни, които стават „вирусни“, се даунлоудват по начин, който наподобява доста разпространението на истински вирус. Това показва ново изследване, проведено във Великобритания.
Данните са събрани преди епохата на стриймването, но откритията подсказват, че някои мелодии са буквално инфекциозни – те се прехвърлят от един човек на друг по начин, сходен с патогените.
Когато изследователите проследяват свалянията на песни на мобилните апарати Nokia в периода 2007 – 2014, те откриват, че някои песни пасват идеално на един често срещан модел на инфекциозните заболявания, известен като SIR. За да разберете неговата обща идея, представете си популация от хора, изложени на вируса, в която всички са податливи на заболяването (S - susceptible), заразени (I - infectious) или възстановени и следователно придобили имунитет (R - recovered).
Получаващите се в резултат на модела епидемични криви кара учените да смятат, че вероятно съществуват общи социални механизми в разпространението както на болестите, така и на песните.
„Популярните песни често биват описвани като „вирусни“… сякаш могат да „заразят“ хората; може би това описание е доста по-уместно, отколкото се смяташе досега – пишат авторите. Всъщност времевите поредици на даунлоуд на много от популярните песни, които проучихме в изследването, са сходни по форма с времевите поредици на инфекциозните заболявания.“
Моделът SIR е създаден, за да подчертае основните механизми, отговорни за разпространението на дадено заболяване, което означава, че можем да го използваме, за да достигнем до сходни изводи и за популярната музика.
Първоначално идеята може и да ви се струва странна, но това е нещо, което учените допускат от доста време насам.
Да, със сигурност естеството на дадена мелодия играе съществена роля в това дали тя ще стане вирусна или не. Все повече проучвания обаче показват, че структурата на обществото също оказва влияние върху популярността на песента.
В минали изследвания например когато учените пускат една и съща музика на различни групи от хора, е много трудно да се предскаже коя песен ще бъде най-популярна.
Проучванията, използващи невровизуализации, откриват също така, че тийнейджърите са склонни да променят отношението си към дадена песен, когато научат какво е мнението на другите за нея.
И двете линии на проучвания показват, че една песен става вирусна само ако е достатъчно „заразна“ и ако съществуват подходящите социални условия.
В сегашното изследване например когато изследователите сравняват различни жанрове песни, те разпознават различни типове на даунлоуд и поведения на музикално споделяне между феновете.
Въпреки че като цял поп песните се смятат за най-популярни, парчетата в жанра електроника изглежда набират популярност и се „разпространяват“ най-бързо във Великобритания.
Авторите смятат, че това се дължи на факта, че феновете на електрониката са една „по-податливо към запомнящите се/вирусни песни общност“. Жанрът е по-нишов и съответно феновете са едно доста тясно и сполотено общество. Това позволява на запомнящата се песен да се разпространява от човек на човек много по-лесно, отколкото при далеч по-популярните жанрове като поп.
В резултат на това хит песните в жанра електроника преминават през по-кратки и по-бързи епидемии, което означава, че тези песни изглежда набират популярност по-бързо от тези в останалите жанрове и съответно си проправят път през податливите популации много по-бързо“.
Нещо подобно се случва и когато заразен вирус се разпространява през сплотена общност. Първо, той се предава от човек на човек чрез социални взаимодействия. След това, когато резервът от податливи индивиди се изчерпи, вирусът достига своя пик и настъпва спад.
„В края на една епидемия голяма част от населението вече ще я преболедувало болестта - обясняват авторите - докато в края на периода на изключителна популярност на хитовата песен голяма част от населението ще може да я разпознава.“
Авторите се надяват, че повече изследователи ще започнат да използват простия модел SIR, за да изследват не само заразите от болести, но и музиката.
Изследването е публикувано в Proceedings of the Royal Society A.
Източник: Science Alert
