Д-р Койчев обаче подчертава, че подобни случаи са почти невероятни при класическия сомнамбулизъм. “Важно е да знаем - подчертава той, - че става въпрос за благоприятно състояние, което е по-типично за децата и обикновено отшумява с възрастта.”

Според световни данни едва 1 до 4% от възрастното население ходи насън. Когато имаме такъв човек в семейството, трябва да се погрижим да обезопасим вратите и прозорците, за да не излезе и да не попадне в опасна ситуация, и да се уверим, че в къщата няма предмети и отрови, с които би могъл да се нарани.

Състоянието на сомнамбулизъм е лечимо и с медикаменти.

Вземащите антидепресанти от групата на блокиращите обратния захват на серотонина (т.е. които повишават нивото му в мозъка) спират да стават насън. Според други данни мускулните релаксанти (които отпускат мускулното напрежение) могат също да имат благоприятно действие. Психотерапия не помага, защото изисква участие на съзнанието, което по време на сомнамбулен епизод е изключено.

Ако имате сомнамбул в семейството си, поощрете го да спазва определен режим на живот, за да избягва напрежението и стреса върху организма, които могат да отключат ходенето насън. Желателно е например да си ляга в един и същи час и да избягва недоспиването, което е едно от най-вредните за мозъка неща.

„Сънят е единствената инстинктивна дейност, която не е повлияна от цивилизацията – обясни д-р Койчев. – При съня има кумулативен ефект – тоест, ако днес спите 3 часа, вместо 7, утре мозъкът ще ви наложи да спите 11.” Разстроеният сън може да отключи и сомнамбулизъм. Зле влияят стимулиращи напитки с кофеин и много захар, а йогата, медитацията и упражненията за отпускане често дават благоприятен резултат.

В някои случаи сомнамбулизмът може да е свързан с определени фактори. Сънната апнея (спиране на дишането по време на сън) например е състояние, което може да повиши стимулацията на подкорието и мускулния тонус, което от своя страна да доведе до разходки през нощта.

Някои проучвания показват и генетична връзка.

Според тях, ако единият родител е бил сомнамбул през който и да е период от живота си, вероятността това да се случи и с детето нараства до 45%. Ако и двамата родители са засегнати, рискът скача до 60%. Въпреки това състоянието само по себе си не застрашава здравето на сомнамбула и вероятността да отшуми само е изключително висока.

Зрелищен и мистериозен, сомнамбулизмът впечатлява и плаши хората още от древни времена. Безчет филми и литературни произведения са вдъхновени от този медицински феномен – спомнете си как лейди Макбет мие ожесточено въображаемата кръв от ръцете си насън след убийството на краля. Или как Боряна от сериала “Стъклен дом” шофира и пише името на любимия на прозореца нощем.

Поводите за страх обаче са малко. Домашният сомнамбул обикновено не представлява опасност нито за себе си, нито за някой друг.

Автор: Елена Панова