Разбира се, това не означава, че трябва да общувате с грубияни, с хора, които не ви бръснат за слива и с други такива неприятни типове. Просто си правете изводите с кого искате да продължите да общувате и с кого трябва да се сбогувате. Без обиди животът става много по-прост.

3. Оплакванията

„Да си жалък е много лесно, а да си щастлив е много по-трудно и по-хубаво.”

- Том Йорк

Оплакванията лесно се превръщат в навик и ако свикнем да се жалваме, изобщо няма да има значение какъв е животът ни – винаги ще намерим за какво да мрънкаме. А ако постоянно се оплакваме, значи виждаме в живота само негативните страни, забелязваме само проблемите и бързаме да разкажем за това на всички наоколо.

Освен в много крайни ситуации, няма обективна оценка на живота. Той съществува само такъв, какъвто го виждате. Ако виждате само негативното, той ще бъде такъв. А за какво е всичко това? В името на съчувствените погледи на околните ли?

4. Осъждането

И последният лош навик – това е веруюто на пенсионерките на пейката пред блока, които живеят в свят, пълен с наркомани и разпуснати жени. С такова удоволствие съдим другите – както лично, така и колективно! Всички клюкарстват, без значение от пола и възрастта си.

Какво е интересно тук? Не бива да съдим другите, без да прилагаме към тях критериите, които използваме за самите себе си. Толкова често виждаме хора, които, както избухват и викат на другите за някакви недоглеждания, така не съдят себе си за същите проблеми.

Осъждането обаче има две страни. Една от тях е съденето на другите, а втората – на самите себе си.

Какво да правим?

Всеки има право на грешки и всички са толкова различни, че е много трудно да даваме обективна оценка на събитията. Никога не сте били в кожата на друг човек, не знаете как живее той, как е живял преди, какви мисли му се въртят в главата. Така че не го съдете – това е все едно да коментирате футболен мач от трибуните.

А когато говорим за жестоките критики към самите себе си – единствения човек, когото познавате идеално, просто запомнете, че те няма да доведат до нищо. Никога. Може би този навик ви е останал от родителите, като копиран модел на поведение, но той няма да ви мотивира да се подобрите. Напротив – ще ви накара да се почувствате неудачници, да се примирите с това и да страдате. А може би и да се оплаквате, да завиждате и да се чувствате обидени от живота.

LifeHacker