Трудно ни е да си представим, че малките сладки човечета могат да се окажат истински опасни за здравето ни. Само че историята познава многобройни случаи на родители, посетили спешното отделение поради травма, причинена от двугодишното хлапе.
Когато се боричкаме с децата си или просто сме край тях, едва ли мислим за евентуални поражения върху себе си, но те просто се случват. Удивително е как малкото, без да го е планирало, винаги улучва най-уязвимата част от нас, най-слабото място е пронизано като ахилесова пета – протяга ръка и непременно ни бърка с пръст в окото, мята се отгоре ни и засяга някой нерв. Да, истински спонтанни чудеса творят най-малките.
Ако разбирате за какво говорим, то несъмнено сте попадали в ситуация, в която се чудите как е възможно да се окажете с болезнена травма, която е способна да ви извади от строя дори със седмици. При това причинена от някой, който е повече от два пъти по-нисък от вас.
Всеки родител познава болката от:
Разбита брадичка – навеждате се най-невинно да вдигнете хлапето, за да го измиете или обуете, но то точно тогава решава да подскочи и завършва с глава, забита в брадичката ви. Най-малкото, което може да очаквате, е разбита брадичка. Вариант две – счупен зъб. Вариант три – разместена челюст. Звучи невероятно, но фактите говорят друго.
Пукнато ребро – небрежно боричкане с хлапето на дивана. Смях и кикот, веселба и добро настроение. Идилията е пълна. Или почти В този момент хлапето решава да предприеме скок височина със скоростно приземяване върху ребрата на родителя. Болката е остра и неописуема. Виждате звезди посред бял ден. В най-добрия случай се разминавате с пукнато ребро. Но това не променя факта, че три седмици ходите като зомби.
Изкълчен пръст – това е направо банална травма. Случва се в ежедневието. Случва се дори докато спите – малкото се гърчи до вас и мята всичките си 3748405 крайника. И непременно поне един от тях ще засрещне кутрето ви. Подхвърляте си топка и малкото решава да я запрати с всичкото си сила към вас точно когато сте напът да си свиете пръстите. Топката, разбира се, улучва най-уязвимия и бързо му удвоява размера. Протягате ръце, за да прегърнете безценното, но в този момент попадате под обстрел на играчки или пък то вземе, че също подаде ръце, но пък то е фен на онези резки, буйни прегръдки, за които вие вече сте твърде стари. И тогава също може да стане засечка. Общо взето чудо е как не ходите постоянно в гипс или шина.
Пробита пета върху лего – моля ви, наградете детето, което си събира всяко парченце от легото, след като си е поиграло с него. Ако съществува такова хлапе, то непременно трябва да му правите всяка сутрин мляко с какао и да му разрешавате поне една беля на ден. За останалите простосмъртни – не сте сами. Преминавате през стаята по чорапи (да, аматьорска грешка!) и точно когато си мислите, че сте се измъкнали невредими, попадате на едно мъничко парченце лего, което се забива с всичката сила на храбрата си пластмасова душа във вашата пета. Нататък се сещате – превиване, викове, светкавично прибиране на легото и претърсване за още части. Но трябва просто да го приемете – ВСИЧКИТЕ части никога няма да бъдат намерени. Ще изскачат бавно и методично от някой ъгъл изпод дивана или масата. Бавно и методично. Пета по пета.
Цветелина Велчева ©
