Склонността към самоунищожение и самонараняване изглежда абсолютно нелогична и дори налудничава. Въпреки това почти всеки човек носи този импулс в по-голяма или по-малка степен. Друг е въпросът, че за някои хора той се превръща в истинско проклятие. И така, кои са те - хората, склонни към самоунищожение?

Зигмунд Фройд пише, че всеки човек има импулс към живота, към всичко градивно и творческо - "влечение към живота". Но всеки има и противоположен импулс - подсъзнателен стремеж към смърт и самоунищожение, който той нарича - "влечение към смъртта".

"Когато попаднете в капана на разрушението, трябва да отворите вратата към съзиданието и творчеството" - Анаис Нин.

Това е една от причините цялата история на човечеството да е история на безкрайни войни, които продължават и до днес. Това е и причината за подсъзнателния човешки стремеж към саморазрушително поведение. Най-тъжното е, че при някои хора този подсъзнателен стремеж към саморазрушително поведение става твърде силен.

По правило това се случва, когато човек е трябвало да сдържа гнева си много дълго време. Отрицателните емоции не отиват никъде. Те обаче изискват отдушник. Съответно тези хора насочват агресивните импулси към себе си, въпреки че са предназначени за някой друг. Може да има и друга причина: когато човек просто се страхува да изрази недоволството си на глас, за да не загуби работа, приятел и т.н.

Така или иначе хората, склонни към саморазрушение, насочват агресията към себе си. Сега те са своят най-голям враг. Обявяват война на себе си, като целта ѝ е една – самоунищожение. И го правят напълно подсъзнателно, без дори да подозират до какви последици може да доведе това.

Ето 10 характерни черти на такива хора:

1. Негативни идеи

Саморазрушителните идеи са мисли, насочени към обезценяване на абсолютно всичко и всички, убеждаване на себе си, че не можете да направите нищо, не можете да постигнете нищо и дори да има малък напредък, той няма да завърши добре.

Човек веднага съставя за себе си "самоизпълняващо се пророчество": не знае как да го направи, няма да успее, така че няма смисъл дори да започва. Както знаем, мислите са много мощна сила, така че не е изненадващо, че човек наистина не успява - той предварително се програмира за провал.

Друга форма на негативни идеи са постоянните мисли за това какво липсва в живота, какво не е идеално и какво никога няма да бъде. Всичко това заедно съставлява идеалното гориво за самоунищожение.

2. Пасивност и принудителна "некомпетентност"

В този случай пасивността се изразява в пълен отказ от борба, дори когато обстоятелствата застрашават благополучието. Това означава, че човек се отказва много преди битката, без дори да си помисли, че би могъл да спечели. Той осъзнава, че се случва нещо негативно, но не прави нищо, за да го спре или поне да предотврати нежеланите последици. Например той търпи злоупотреба или агресия с някаква завидна упоритост.

Неволната "некомпетентност" е склонността постоянно да се подчертава липсата на умения. Вместо да се опита да направи нещо, човек започва да си измисля всевъзможни оправдания, за да обоснове защо "не може" и "няма да успее". В същото време - дори не се опитва да го поправи или преодолее по някакъв начин.

3. Разстройство на хранителното поведение

Начинът, по който се храним, може да ни каже много за това как мислим и се чувстваме. Например човек, склонен към саморазрушение, постоянно се измъчва с всевъзможни диети, вярвайки, че няма достатъчно добра фигура, и т.н. В същото време той не обръща внимание на факта, че не осигурява на организма си необходимите хранителни вещества и елементи, което вреди на здравето му.

Другата крайност е преяждането. Такива хора постоянно ядат нещо, качват килограми и не могат да спрат. Забележителното е, че те не изпитват засищане и удоволствие от храненето. Вместо това усещат единствено необяснима тъга, вина и желание да ядат още.

4. Провокиране на враждебно отношение към себе си от страна на другите

Хората, склонни към самоунищожение, често умишлено провокират конфликти и недоразумения, за да настроят другите срещу себе си. Те се държат грубо, проявяват невнимание и неблагодарност, разпространяват клюки и т.н. За тях другите винаги са виновни, а те не.

По правило след всички тези конфликти изпадат в дълбоки пристъпи на самосъжаление. Те са тези, които първи са нападнали, а жертвата е трябвало да се защитава, но в крайна сметка се чувстват обидени. Те са тези, които се обиждат, но ако им се отговори в същия дух, се засягат.

Подобни хора никога няма да повярват, че жънат плодовете на това, което сами са посели.

5. Самонараняване и злоупотреба с вещества

Склонността към самонараняване и самобичуване понякога е очевидна, а често и внимателно прикрита. Например някои хора умишлено се самонараняват: например порязване или скубане. Те също така често поемат ненужни рискове и съответно – претърпяват инциденти.

В други случаи се самонараняват по не толкова очевидни начини, като например си правят болезнени татуировки или си пробиват устните, носа и други части на тялото.

Друг начин е чрез злоупотреба с вещества, които увреждат тялото. Това може да са наркотици или алкохол. И такива хора са толкова обсебени от нездравословните си пристрастявания, че не спират дори под заплаха от смърт.