6. Социално "самоубийство"

Не е необичайно хората, които искат да се самоунищожат, умишлено да прекъснат напълно емоционалните си връзки с другите. Обикновено това става постепенно. Първоначално не желаят да прекарват време с приятели и колеги, а с течение на времето отказват да общуват с когото и да било.

Такива хора не само се изолират от другите, но и се държат така, че започват да дразнят околните. Понякога са прекалено взискателни, а друг път - явно презират другите. Не е изненадващо, че хората около тях имат негативно отношение, което те веднага тълкуват като потвърждение на предположенията си, че "всички хора са гадове".

7. Скриване на емоциите си и отказ от предложена помощ

На саморазрушителните хора им е много трудно да бъдат честни със себе си. Те дори не се опитват да разберат чувствата и емоциите си, така че не могат да измислят нищо по-добро от това просто да ги скрият от всички. Правят на подсъзнателно ниво и отказват да признаят, че имат проблем. Съответно е много трудно да се помогне на такъв човек. Например те ще сметнат приятелски съвет да се консултират с психолог за проява на агресия и гняв. Дори най-малкият намек за проблем може да предизвика у тях истински изблик на негодувание и раздразнение. Тези хора не искат да признаят проблема пред себе си или да се опитат да го решат с помощта на квалифициран специалист.

8. Пренебрегване на физическото и психическото здраве

Хората, които са склонни към самоунищожение, често забравят за собственото си тяло. Те не правят физически упражнения, не излизат навън, като смятат това за загуба на време. Всъщност не обичат телата си, не обичат физическата близост и удоволствието, свързано с нея.

Забележителното е, че дори не се опитват да изглеждат по-добре и сякаш умишлено пренебрегват телата си, което е проява на това колко малко ценят себе си.

Ако вече имат някакви проблеми, дори не се опитват да ги решат по някакъв начин. Например от години страдат от безсъние, нощем гълтат успокоителни и сънотворни, но не искат да стигнат до дъното на причините за него, за да победят. Или изпитват емоционален дискомфорт, но предпочитат да го търпят, стига да не им се налага да ходят на психолог.

9. Прекомерна саможертва

Животът често изисква от нас да правим някои жертви. Това е нормално. Те обаче са оправдани само когато са необходимо условие за помощ или спасение. Ако правенето на жертви се превърне в начин на живот, то не е нищо друго освен саморазрушително поведение.

Някои хора искрено вярват, че постоянната саможертва е признак на благородство, добро сърце или алтруизъм. Всъщност това е най-истинският акт на саботаж. Зад подобно поведение често се крие страх да си кажем истината и да живеем пълноценно. Вследствие на това човек се отказва от своите желания, стремежи и дори от най-съкровените си мечти. Хората, които са склонни към самоунищожение, го правят умишлено, за да намалят шансовете си за изцеление.

10. Бягство от любовта

Дълбоко в себе си хората, склонни към самоунищожение, не се чувстват достойни за любов. Виновник за това е ниската самооценка. Ето защо те в известен смисъл не понасят връзки, в които всичко се развива добре. Колкото и да е странно, щом се почувстват обичани и необходими, веднага започват да объркват нещата. Предпочитат да бъдат жертви, а не победители. В самоунищожителното поведение намират комфорт. Затова просто бягат от любовта и от късмета.

Често се държат много взискателно и капризно, за да убедят потенциалния партньор, че връзката с тях е изначално обречена.

***

И така, хората, които са склонни към самоунищожение, са преди всичко жертви на самите себе си. Те имат непреработени стари травми, проблеми със самооценката и не е лесно да се справят без помощ. Преминали са през нещо, нещо ги е разтърсило, личността им се е оформила под влияние на някакви неблагоприятни обстоятелства. Това е като да се гледаш в огледалото и винаги да виждаш само изкривен образ.

Да, такива хора имат сериозни проблеми със самооценката. Но освен това те имат трудности и със самооценката. Защото за да погледнат на себе си по по-конструктивен начин, те трябва да оспорят травматичен модел от миналото. А това е болезнено и не е лесно. Зад всичко това се крие неосъзнат страх, като например да бъдеш по-щастлив от майка си или баща си. Или пък да признаеш пред себе си някаква слабост и уязвимост. Какъвто и да е случаят, склонността към самоунищожение изисква професионално лечение.

Източник: clubber.com.ua