Барон-Коен разделя човечеството на седем степени на емпатия. Нулевата се среща много рядко и обикновено при хора, определяни от психиатрите като носители на „личностно разстройство”. Психологът описва историята на нацистки пазач, който принуждава едно дете да сложи примка на врата на приятелчето си „просто за удоволствие” и с пълното съзнание какво причинява на момчетата.
На шестата степен на емпатия Барон-Коен класира хора като Майка Тереза – напълно отдадени на доброто на ближния си, ведри, състрадателни и способни на така наречената активна любов. Те за съжаление се срещат толкова рядко, колкото и нацистките психопати.
Повечето от нас попадаме някъде по средата.
Хубавото е, че според наблюденията на професора емпатията се учи. Когато просто обръщаме внимание на другите повече, отчитаме техните реакции и чувства, постепенно ще започнем да ги разбираме по-добре – умение, полезно както за нас, така и за хората около нас, които ще ни бъдат благодарни. Жизненият опит е също от значение, защото най-добре можем да съчувстваме на нещо, което сме преживели сами. Натрупването на това знание се нарича емоционална интелигентност и е не по-малко важно за пълноценния живот от логичната интелигентност, особено по отношение на връзките ни с другите.
Ето защо съветът на психолозите е следният: Обръщайте внимание на собствените си чувства, преживявайте ги дълбоко, а след това обърнете внимание и на чувствата на другите и ги уважавайте. Усещането, че са разбрани, ще накара хората да ви усетят близки, да ви се доверят и да ви обикнат. А това никога не е излишно, нали?
Анна Волева
