От тук се вижда като на длан Хенмън хил/хълм/ – това е баирчето над кортовете, където разрешават на публиката да седи и да гледа на огромния екран мачовете на Centre court. Продават се билети, които са по-евтини от тези за кортовете. Хората започнали да стоят там в края на 90-те, за да подкрепят Тим Хенмън, с надеждата, че той е отговора на молитвите им за англичанин-шампион на Wimbledon. Не беше той, но те си го харесват, стигал е до 1/4 финал, което е повече от други. От известно време насам някои наричат мястото Могилата на Мъри, но има постоянен спор за името, така че вие си изберете как да го наричате.
Връщаме се в сградата. Това са коридорите към студията.
И услужливата жена, която трябваше да ни отвори и пуска асансьорите, защото те са много специални – могат да поберат поне 30 човека, имат седалки вътре, само за ТВ екипите са и се проверяват подробно всяка седмица, независимо дали в момента тече турнира или не. С две думи – те работят винаги, без изключение, грешки с тях няма и не може да има. И е забранено да се пипат от туристите дори копчетата за етажите. Беше обаче изцяло разрешено да дишаме вътре, за което сме безкрайно благодарни.
