Един човек ми разказа как веднъж през 1977 година се връщал от командировка в индийския град Мумбай (тогава Бомбай). Всичко минало добре и той си поръчал такси да го закара до международното летище, така че да има предостатъчно време да мине през багажната проверка. Таксито обаче се загубило. Въпреки че бил местен, шофьорът не можел да намери пътя. Минута след минута времето изтичало и бизнесменът все повече се тревожел, че ще изпусне полета. Започнал да се ядосва на шофьора. От това таксиджията се объркал още повече.
Скоро на бизнесмена му станало ясно, че единственото, на което може да се надява, е самолетът да излети със закъснение, което в онези дни било нещо обичайно. Но когато най-после наближили летището, последната му надежда рухнала. Той видял как самолетът се издига във въздуха. По изключение полетът следвал разписанието.
- Ах, ти, глупав таксиджия! Длъжен си да знаеш пътя до летището по-добре от всеки друг. Трябва да ти отнемат разрешителното. Заради теб си изпуснах полета! Идиот такъв! – крещял разярено бизнесменът.
После вдигнал поглед и видял как самолетът пада от небето. Разбил се и всички на борда загинали.
- О, ти си прекрасен шофьор! Толкова си мъдър. Де да можеха всички таксиджии да са умни като теб. Моля те, приеми този голям бакшиш!
Човекът ми каза, че случката променила изцяло живота му. Вече не се гневи, когато нещата не се развиват по план. Вместо това си казва: „За добро ли е? За лошо ли е? Кой знае?“.
Аджан Брам из "Лиценз за щастие: Будитски приказки за просветление"
