Разделете целта си на десет. Знаете ли защо е нужно това? Защото я определяте не вие, а вашият Господин Утре. Обаче вие сте тези, на които ще се наложи да я изпълнявате след няколко часа или дни, а не в онова утре, което никога няма да дойде.
Следващият въпрос се отнася за това колко често ще правите зададеното действие. Да го преформулираме така: „Колко често през следващия месец ще върша това при наличието на идеални условия?“. Как се промени отговорът ви? Моят не се промени. Защото отговарях пак не аз, а Господин Утре, който си живее в този идеален свят. След като помислих какво може да се обърка обаче, промених отговора си така: „Не по-малко от три пъти седмично по пет километра“.
Разглеждайте най-лошите варианти, включвайте вътрешния си песимист.Тогава откъснатият от живота оптимист – Господин Утре, повече ще заприлича на реалист. Повярвайте, минималният постижим резултат е по-добър от празните амбиции.
Всеки супергерой има нужда от почитатели. Господин Утре също не е изключение. Точно затова толкова ни се иска да разкажем за плановете и първите успехи на начинанията си. Когато се сблъскаме с първите трудности обаче, заниманието ни става омразно и го зарязваме още в началото на пътя. Защо да се мъчим, щом вече са ни похвалили? По-добре да измислим нови грандиозни планове.
Затова не хранете Господин Утре с внимание. Споделяйте не плановете си, нито първите малки успехи, а натрупания опит. Ако ви е толкова нужно да разказвате за надеждите си, си определяйте „глоби“ за неизпълняването им или искайте съвет от хора, които вече са минали през подобни изпитания.
Никита Галкин, LifeHacker
