Запознайте се с истинските Флинтстоун: Разкриха структурата на неандерталско семейство за първи път

Изненадващо голям брой останки на неандерталци в пещерата Чагирская в Алтай, Сибир, ни дава първата по рода си информация за структурата на неандерталското семейство. Групата е с изключително тесни кръвни връзки помежду си, но по-изненадващото е, че бащите са стояли по-близко до дома, докато майките често са идвали от други популации. Дали това е нормално за неандерталците като цяло или е характерно просто за конкретното семейство (тъй като се е намирало в покрайнините на населяваното от неандерталците място)? Все още не знаем.

През 2010 г. секвенирането на ДНК-то на неандерталците промени начина, по който гледаме както на себе си, така и на най-близките си изчезнали роднини. Научихме, че повечето хора на Земята носят поне няколко процента неандерталски гени в себе си (и че това си има както плюсове, така и недостатъци). Въпреки това през идните години са секвенирани едва 16 генома на неандерталци от Европа и два много по-стари от Сибир. Те са изключително разпръснати – и по отношение на място, и на времеви период – и не разкриват почти нищо за техните взаимоотношения.

Съвсем наскоро обаче изследователите секвенират успешно геномите на цели 11 индивида от пещерата Чагирская, както и на два от намиращата се в района пещера Окладинков. В нов научен труд екипът разкрива колко важни са тези находки, като няколко от тези индивиди в Чагирская имат близка роднинска връзка (баща и дъщеря му тийнейджърка).

Най-вероятно е открит и първият братовчед на бащата, както и двама души, които може би са братовчеди или баба и внук.

Наличието на хетероплзазмия – рядко дублиране на митохондриалната ДНК, което принципно изчезва след няколко поколения – ни подсказва, че всички те са живели заедно. Професор Ричард Робъртс от Университета на Уолгонг казва пред IFLScience, че и вероятно много от тях са загинали по едно и също време – „Може би по време на ужасна буря“.

Въпреки че пещерата Чагирская се намира на няколко дни пеш от Денисовата, където са открити първите денисовци, неандерталците, секвенирани за настоящото изследване, нямат тясна родствена връзка с тях (единият от денисовците е имал неандерталска майка и денисовски баща). Всъщност те са по-тясно свързани с европейските неандерталци, което означава, че алтайските вече са били измрели и на тяхно място са се появили индивиди, мигрирали от изток.

Пещерата е била обитавана за част от периода преди 59 000 – 51 000 години (за момента по-точна датировка е невъзможна). Робъртс допълва, че по това време светът е излязъл от един особено студен период на Ледниковата епоха. Въпреки че температурите са били значително по-ниски от днешните, лекото затопляне е стимулирало европейските неандерталци да разширят обитанията си.

Пещерата Чагирская вероятно им се е сторила особено прилично жилище. Тя е неудобно малка, но се намира над долина, през която вероятно са мигрирали бизони, алпийски козирози и коне, което означава, че са имали постоянен достъп до свежа храна. Освен ДНК в пещерата е открито и безпрецедентно изобилие от неандерталски каменни сечива и животински кости.

След като сравняват митохондриалната ДНК, наследена от майките, с мъжките неандерталски Y хромозоми, авторите откриват, че митохондриалната е много по-разнообразна. Макар че съществува малката вероятност в определен период от време няколко мъже да са доминирали процеса на възпроизводство. Напук на практиките, типични за по-традиционните човешки общества и нашите близки роднини горилите, изглежда, че неандерталските жени са се придвижвали между обществата, докато мъжете са стоели на едно място.

Въпреки че придвижването на единия от половете поддържа генетичното разнообразие, при индивидите от пещерата Чагирская, изглежда, това не е било достатъчно – нивото на кръвосмешение при тях е сходно с това на изключително застрашените горили. „Ниското генетично разнообразие вероятно не би могло да обясни измирането им“, допълва Робъртс. „Но определено е помогнало“. По това време кръвосмешението сред европейските неандерталци не е било толкова силно, което означава, че е възможно това да е проблем за онези, които са живеели в покрайнините на неандерталските обитания.

Не съществуват доказателства за семейната структура на Homo Sapiens от този период, тъй като нашите предшественици са живеели предимно в по-горещите климатични райони, където ДНК-то деградира много по-бързо.

Изследването е публикувано в Nature.

Източник: IFLScience