Най-после почивка! Чакали сме я с месеци – и едва пристигнали на мечтаното място, започва да ни боли гърло, мъчи ни хрема, наляга ни главоболие, вдигаме температура, чувстваме се смазани от умора. О-о, защо точно сега? Това не е вирус. Това е „синдромът на болестта на свободното време“ („Leisure Sickness-Syndrom“), твърдят психолози.
През 2001 г. двама холандски психолози от университета Тилбург за пръв път споменават името на този синдром. Те наблюдавали, че много хора се разболяват в свободното си време, и твърдят, че причините са психосоматични. Особено податливи и застрашени са амбициозни и мотивирани жени и мъже, които почти не си дават почивка през работния ден, работят вечер и през уикендите и не могат да изключат от професионалните си ангажименти и вкъщи. Едва по време на отпуската усещат какво всъщност е състоянието им.
„Който работи под постоянен стрес, има непрекъснато повишен адреналин. В резултат имунната система работи на високи обороти. Когато стресът намалее, имунната система използва случая, за да си почине. Защитните сили на организма отслабват и пътят на инфекциите е отворен“, обяснява Юлия Шарнхорст, германски психолог.
Според Луис Левитан , психолог от Мюнхен, „синдромът на болестта на свободното време“ е само модна диагноза, проблемите зад нея обаче са много по-дълбоки. Тези, които страдат от него, трябва да се замислят сериозно за идентичността си и да се запитат: Какво правя със себе си, какво правя с живота си?
„Ако се дефинирам единствено с резултатите от работата си, ставам зависим от тях. И ако в даден момент не ги постигам, съм обречен на провал“, аргументира се експертът. Така хората, които все са на пълни обороти, се отучват да почиват и да се разтоварват. А колкото по-малко се разтоварваме, толкова по-трудно става. Човек с модния синдром изпитва голяма отговорност за работата си, но забравя отговорността към себе си.
Логично, за да предотврати синдрома, човек трябва да промени всекидневието си. Наред със здравословното хранене много са важни кратките почивки по време на работния ден и минимум 20-минутен отдих – следобедна дрямка, медитация или среща с любимия човек. За устойчивост срещу стреса е добре тялото да се раздвижва веднъж дневно – разходка, изкачване на стълби или каране на колело, и два пъти седмично – по 30 минути спортуване за издръжливост. А тръгне ли в отпуск, човек трябва да почива най-малко две седмици. И отпускът да е тотално скъсване с работата. На организма са му необходими 12-13 дни, за да разгради хормоните на стреса. Слънцето и спортът ускоряват процеса, казва Левитан.
