Това е тревожното. Домашната работа наистина влияе на малките ученици – и им влияе зле. Едно дете, което едва започва училище, заслужава да има шанс да развие любов към ученето. Вместо това, домашните от ранна възраст карат много деца да намразят училището, бъдещите домашни и академичното обучение. Това е дълъг път. Едно дете в детската градина го чакат 13 години домашни.
След което идва вредата в личните взаимоотношения. В хиляди домове по цял свят семействата се разправят за домашните всяка вечер. Родителите натякват и умоляват. Преуморените деца протестират и плачат. Вместо свързаност и взаимна подкрепа в края на деня, прекалено много семейства затъват в цикъла „Написа ли си домашните?“
Когато домашните се дават преждевременно, за децата е трудно да се справят със задачите самостоятелно. Те имат нужда от помощта на възрастните, за да помнят всички задания и да измислят как точно да ги изпълнят. Децата попадат в капана на навика да разчитат на възрастните да им помагат, или в много случаи, направо да им пишат домашните. Родителите често се превръщат в Патрулното ченге на домашните. Да следиш и да натякваш е неприятна и нежелана работа, но често продължава дори в гимназиалните години. Освен непрекъснатите конфликти, ролята на патрулното ченге у дома подкопава една от предполагаемите цели на домашните: отговорността.
