В ранната зряла възраст приятелствата стават по-сложни и значими. В детството приятелите са основно други деца, с които обичаш да играеш, в юношеството между приятелите има много повече себеразкриване и подкрепа, но юношите все още търсят своята идентичност и се учат какво означава интимност. Приятелствата им помагат да го направят.
В юношеските години азът е нестабилен, човек се променя. Колко ли тениски на разни групи са осъмнали смачкани в дъното на чекмеджетата поради смяна на музикалните вкусове? В ранната зряла възраст хората обикновено са малко по-уверени в себе си, по-склонни да търсят приятели, които споделят техните ценности, що се отнася до важните неща, и да оставят маловажните настрана.
Заедно с новия по-зрял подход към приятелството, младите възрастни хора имат и време, което да посветят на приятелите си. Според „Енциклопедия на човешките взаимоотношения“ младите възрастни прекарват между 10 и 25 часа на седмица с приятели, а проучване от 2014 г., посветено на това как американците използват времето си, установява, че хората на възраст между 20 и 24 години прекарват повече време в социализиране от всяка друга възрастова група.
Когато хората навлязат в средна възраст, времето им се изпълва с твърде много ангажименти, които са по-належащи от срещите с приятели. В крайна сметка, можеш да отложиш по-скоро да се видиш с някой приятел, отколкото да пропуснеш представлението на детето си или важно служебно пътуване. Идеалното очакване за приятелството в този период винаги е в напрежение с реалностите на живота, казва Роулинс.
„Истинският горчиво-сладък аспект е, че ранната зрялост започва с всичкото това време за приятелство и притялството има силно, дълбоко значение за това да разбереш кой си и какво предстои“ – казва Роулинс. „А в края на тази млада възраст откриваш, че нямате време точно за хората, които са ти помогнали да вземеш всички тези решения.“
Времето отива в работата и семейството. Разбира се, не всеки се жени и има деца, но събирането по двойки се отразява дори на онези, които остават свободни.
„Най-големият отлив на приятели в живота се случва, когато хората се оженят. И в това има ирония, защото на сватбите хората канят приятелите и на единия, и на другия. Всичко това е прекрасно и емоционално, но после отпада.“
Но ако погледнете в протежение на целия живот, ще видите, че се оформя парабола. Задачите, които отнемат време, отпадат една по една с възрастта. Когато децата пораснат и хората се пенсионират, изглеждат има повече време отново да споделят живота си с приятелите.
Човек се опитва отново да се свърже с онези, с които е изгубил връзка. И изглежда още по-належащо да прекарва времето си с тях: в края на живота хората са склонни да поставят приоритет върху нещата, които ги правят по-щастливи в дадения момент, сред което е да прекарват времето си с приятели и близки.
Как хората намират приятели
В течение на живота си хората създават и съхраняват приятелства по различни начини.
