Сътрудници на университета Еймъри са разговаряли с 83 деца, които са били на 3 години. Разпитвали ги за случки от живота им. След това същите деца са били помолени да си спомнят за тези събития, когато са били на 5, 6, 7, 8 и 9 години. Така е получено първото експериментално доказателство за детската амнезия.
На около 7-годишна възраст децата започват да „изтриват” най-ранните си спомени. На 5-7 години малчуганите са си спомняли 63-72% от това, които им се е случвало в миналото, а на 8-9 години - само 35%.
Изследвания на възрастни на свой ред са показали, че най-ранните им спомени са от 3-годишната им възраст.
Някои учени предполагат, че най-ранните спомени остават недостъпни за нас, защото не сме имали език по време на формирането им. Езикът е важен за кодирането на автобиографичните спомени, а дългосрочните спомени на децата изглежда са формирани по времето, когато са проговорили.
Според друга теория формирането на спомени е повече или по-малко нормално при малките деца, но развитието на мозъка пречи на съхранeнието на спомените.
Наскоро учени изказаха сходна хипотеза: появата на нови мозъчни клетки всъщност изтрива спомените, защото новите неврони нарушават мозъчните връзки, установени между старите клетки. В подкрепа на тази идея те са успели да направят по-дълготрайни спомените на мишки, при които е забавен растежът на нови мозъчни клетки.
