Питали ли сте се някога защо не падате от леглото въпреки цялото движение и дори по време на най-кошмарните сънища? Това наистина е изумителен феномен, който има общо с начина, по който функционират мозъците и телата ни.
„Виновна“ е еквилибриоцепцията (усещането за баланс)
Мозъкът е активен и по време на сън и се грижи да разпознаваме положението на тялото си дори когато спим. Благодарение на чувството за равновесие и управляваното от мозъка възприемане на тялото ние разбираме кога се доближаваме до ръба на леглото. Тогава мозъкът несъзнателно ни връща отново в безопасна поза. Точно това управляване функционира толкова добре, че се задържаме върху матрака, даже когато по време на неспокоен сън се въртим и обръщаме безброй пъти в леглото. Особено интересно е, че този механизъм действа напълно автоматично, без участието на съзнанието.
Изключение №1: деца
Най-вече малките деца падат по-често от кревата, тъй като чувството им за равновесие още не е напълно развито. Освен това те се движат много в съня си, което увеличава риска да загубят ориентация и да се озоват на ръба на леглото. Ето защо решетките на детските креватчета изпълняват толкова важна роля!
Изключение №2: алкохол
Консумацията на алкохол също може да доведе до падане в съня. Алкохолът влияе върху мозъка и нарушава чувството за равновесие, както и контрола над тялото. Това означава, че защитните механизми, които обикновено ви задържат в леглото, не функционират оптимално. Най-вече след прекомерна употреба на спиртни напитки човек се движи неконтролируемо и лесно губи ориентация, което повишава вероятността да се изтърколи от леглото през нощта. Освен това алкохолът смущава фазите на дълбокия сън и REM-фазата, което води до по-резки и хаотични движения. Неспокойният сън и ограниченото чувство за равновесие значително увеличават риска да паднете от леглото.
Изключение №3: нарушения на съня и неврологични заболявания
Хората, страдащи от определени нарушения на съня или неврологични заболявания като синдрома на неспокойните крака или т.нар. REM поведенческо разстройство също са изложени на повишен риск. При тези смущения мозъкът не си взаимодейства правилно с тялото, за да контролира движенията по време на сън. В REM-фазата, в която сънуваме, е нормално тялото да бъде в покой. При хората с REM поведенческо разстройство този механизъм е нарушен, което може да доведе до резки движения и понякога и до падане от леглото.
Следователно в повечето случаи мозъкът ни предпазва да не се изтърсим от леглото нощем. Деца, хора с нарушения на съня и злоупотребяващите с алкохол са сред изключенията, при които този защитен механизъм невинаги функционира надеждно.
