Когато лятото клони към своя край, ни наляга меланхолия. Защо е така? Защото с никое друго годишно време не свързваме толкова високи очаквания. В края на лятото светлината като че ли става по-различна, а утрините често са хладни. Всеки ден слънцето залязва малко по-рано. И макар че все още е лято, ни обзема някаква мека тъга. Защото свършва един сезон, пълен с обещания.
Проблемът с лятото: в ретроспекция то е сезонът на пропуснатите възможности. В началото е пълно с надежди за щастие, които през трите кратки месеца е невъзможно да се осъществят: най-после почивки на морето, пикници в гората, пътешествия, нови любови, лежерни часове с хубава книга. Накрая осъзнаваме, че тези „най-после“ са се изпълнили само частично. Летните мечти изтичат между пръстите ни като фин пясък. Вече е прекалено късно и това ни натъжава. Но не сме сами с нашата меланхолия. Според американската психоложка Сара Кейн Спанейджъл не е чудно, че краят на лятото предизвиква чувство за загуба. Тя обяснява пред „Опра Дейли“: „Трудно е да пуснем част от свободата, която носи със себе си лятото. Съществуват естествени, реални промени в нивото на светлината, които настъпват сезонно и може да ни въздействат. И когато това стане, преживяваме нещо като ритник в корема“.
Следователно помага само едно: да се качим в самолета и да удължим лятото? Спанейджъл разполага с няколко ценни съвета как да смекчим носталгията по лятото. Видим ли в социалните медии снимки на приятели и познати, излежаващи се на плажа в Сан Тропе, или съзерцаващи слънчевия залез на Тадж Махал, вместо да ни налегне черна завист, нека помислим за безкрайните опашки по летищата, загубения багаж, тълпите на плажа и караниците с партньора. Освен това психоложката препоръчва още в началото на всяко лято да си съставяме приоритетен списък на нещата, които а) искаме непременно да направим (например да се припичаме на плажа), б) струват ни се привлекателни (например да караме сърф) и в) повече или по-малко можем да минем без тях (например да ядем бананов сплит). Това внася яснота в планирането на лятото и ако всичко върви добре, ще преживеем поне това, което е най-важно за нас.
И накрая за утеха: подобно на лятото, меланхолията също отминава. Сезонната тъга е нормална и винаги е временна. Но тези, които страдат от трайна меланхолия, би трябвало да потърсят професионална помощ. Всички останали скоро ще изпитат радостта от есента и ще осъзнаят предимствата й: красивата одежда на природата, зашеметяващите багри на дърветата или стоте варианта на супата от тиква!
