Определението „токсични родители“ не е от вчера. И за съжаление не носи никакви ползи на детето. Точно обратното – нанася сериозни вреди, които могат да имат последици в дългосрочен план.
Въпреки че поведението на токсичните родители е очевидно, то невинаги се идентифицира от децата им. За съжаление, децата осъзнават твърде късно, че родителите им са именно токсични.
Токсичните родители формират дисфункционални взаимоотношения със своите деца. Ако децата не успеят да се откъснат от болната любов на родителите си, се оказват зависими, нещастни и изключително уязвими.
Кои са най-разпространените типове токсични родители?
Авторитарни родители
Тези родители искат от децата да правят това, което те кажат, да мислят по начин, по който те определят и дори да чувстват така, както според тях е правилно.
Резултатът е: покорни, зависими, самодоволни деца с липса на самостоятелност и ниско самочувствие.
Свръхзащитаващи родители
Те са в постоянен страх за децата. Забраняват им да скачат, да се катерят по дърветата, да карат колело, изобщо всичко, което има макар и минимален риск да им навреди. И винаги са някъде наблизо, за да могат да се притекат при нужда.
Резултатът е: неспособни деца, страхуващи се от всичко и всички, без желание за инициатива.
Обсебващи родители
Те смятат, че имат право да се месят в живота на децата си, да знаят всичко за тях и личния им живот, да присъстват дори на първите им срещи. Винаги действат от позицията, че са родители и имат това право.
Резултатът е: лъжливи, непокорни или прекалено покорни деца – това зависи от индивида.
Майка - жертва
Тя е истински специалист в страданието. Постоянно се жертва за детето и му го натяква още от съвсем ранна възраст. Този тип майка действа с емоционално изнудване. Докато детето расте, тя се уверява, че то знае всичко, което е трябвало да научи за нейните жертви, след което като порасне, да се посвети на връщането им и то с лихвите.
Майката-жертва обаче не прави това с лоши чувства. Тя сляпо вярва, че майчината любов е толкова голяма, че няма как да бъде болезнена. Въпреки че няма конкретна причина, която да оправдава нейното поведение, действията й се дължат на конкретния страх, че един ден детето ще порасне и ще напусне дома, ще обича друг или ще осъзнае, че вече няма нужда от нея. А да е отделена от детето си за нея е равнозначно на смърт. Затова и го манипулира още от най-ранна възраст, за да остане завинаги главен герой в живота му.
Резултатът е: дете без собствено мнение, своеобразна марионетка, без ясна цел за живота си.
Източник: Новите родители
