Промените са част от живота и въпреки това ни вдъхват страх. Според психолозите за това има няколко възможни причини:
Мозъкът мрази промените
Промените идват на приливи и отливи като морските вълни. Но те объркват плановете ни и ни разстройват, причинявайки ни морска болест. Това е съвсем логично, защото, твърдят учените, нашият мозък мрази промените! Той се стреми да съхрани енергията си, тоест иска всичко да си остане по старому. Биологично човек е устроен така, че се старае да предотврати промените, понеже неизменно ги свързва с опасност. Става дума за един вид инстинкт за самосъхранение, който предвидливо ни изпраща порция страх. Всъщност звучи доста здравословно. Но въпросите, които всеки трябва да си зададе, са: „Искам ли да прекарам целия си живот, като избягвам рисковете? Или предпочитам да живея, изпълнен с доверие и чувство за лекота?“ Защото не е приятно да живееш, измъчван от този постоянен страх. Но тъй като той невинаги може да се игнорира, трябва по някакъв начин да се сприятелим с него.
Няма нищо по-постоянно от промяната
Работата е там, че всичко се променя през цялото време. Невъзможно е да не се променяш. Всъщност няма нищо по-постоянно от промяната. Това намирисва на нещо, с което човечеството също свиква трудно: приемане. Първото, което ще ни помогне да приемем промяната, е да не се съпротивляваме срещу нея. Колкото по-силно е морското вълнение, толкова повече се клати лодката ни, а водните пръски мокрят лицата ни. Неминуемо ставаме по-мудни, уморени и неудовлетворени. Вечната борба е изтощителна.
Най-силните ни качества се раждат в момента, в който не знаем как да продължим
Къде все пак е най-правилно да вложим енергията си? В това да се разкъсваме от опасения и тревоги, или в това сами да сътворим промяната? Не е ли по-добре да си кажем: Щом така и така всичко се променя през цялото време, ще се хвърля с главата надолу и ще съдействам проактивно за промяната. Звучи примамливо, но същевременно изцежда силите ни. Ами ако не умеем да плуваме? Или не се чувстваме достатъчно силни? Огледайте се и ще видите, че днес сте постигнали много повече в сравнение с вчера. Успели сте. Пълни сте с възможности. Всъщност най-силните ни качества се проявяват тогава, когато се чудим как да продължим нататък. Тогава развиваме способности, за които не сме подозирали, че се крият у нас. И когато следващия път се наложи да се борим с греблата на лодката си срещу вятъра и вълните, просто трябва да сменим гледната точка. И може би ще открием над нас мачта и платно, които да ни помогнат да приемем по-лесно новите (атмосферни) условия.
