Защо сме зли, защо сме толкоз лоши,

Защо понякога, във толкоз злост удавени,

Делим имоти, служби и разкоши?

Еднакво смъртни всички сме. Забравяме!

Забравяме! Еднакво алчни, диви,

Забравяме го в свойте дрязги, страшните!

Дали смъртта еднаква толкоз плаши ни –

Еднакво смъртни, но еднакво живи!

Ех, престанете! Нека поживеем

И ние, хора, мъдро като хората!

Една земя ще е над нас, отгоре ни,

Но важно е, дордето сме над нея...

Дамян Дамянов