Със сигурност ви се е случвало – влизате в стаята с ясно набелязана цел, но щом прекрачите прага на вратата, изведнъж осъзнавате, че нямате никаква представа защо сте отишли там. Това е т.нар. „Ефект на вратата“, при който сякаш съзнанието буквално се изпразва в мига, в който промените своето местоположение, за да направи място за нови преживявания или поток от данни.
Според ново проучване „Ефектът на вратата“ наистина съществува, но само когато нашите мозъци са заети. Нещо повече – той вероятно не е толкова изявен или праволинеен, колкото сочеха по-стари изследвания.
За да достигнат до тези заключения, учените провеждат поредица от експерименти във виртуалната реалност. Те подканват 74 доброволци да преминават през компютърно генерирани 3D стаи и да се опитват да запомнят конкретни обекти в предходните помещения – например син конус или жълт кръст.
„Първоначално не успявахме да открием следи от ефекта на вратата, затова си помислихме, че паметта на хората е твърде добра – те си спомняха всичко - казва физиологът Оливър Бауман от университета Бонд в Австралия. – Затова усложнихме предизвикателството – подканихме ги да броят наобратно, докато се движат из помещенията, за да натоварим работната им памет.“
„Тогава те почнаха да забравят, което ни подсказа, че когато паметта на участниците е по-натоварена, те са по-податливи на ефекта на вратата. С други думи – ефектът на вратата настъпва само тогава, когато се намираме в уязвимо от когнитивна гледна точка състояние.“
Следи от Ефектът на вратата не са открити при допълнителните експерименти, при които участниците е трябвало да ходят из коридори с множество разклонения или да наблюдават как други извършват същото нещо, докато изпълняват различни задачи за памет.
На какво се дължи тази разлика между настоящото и по-ранните проучвания, според които промяната на местоположението намалява способността ни да си спомняме различни неща? Екипът, отговорен за новото изследване, смята, че сходността на различните „стаи“ – и в 3D виртуалната реалност, и в коридора – вероятно е изиграла роля за финалните резултати.
Според учените не вратите конкретно влияят на паметта. По-съществена роля играе придвижването ни от едно място на друго, което е значително по-различно от предходното. Именно рязката промяна на пейзажа кара съзнанията ни да се подготвят за постъпването на голямо количество нова информация.
„Добър пример за това е придвижването ни в универсален магазин – казва Бауман. – Придвижването ни с асансьора между отделните етажи може и да не окаже ефект върху паметта ни, но когато излезем от магазина и се озовем в паркинга, може да забравим какво искаме да си купим.“
Дори когато участниците в експеримента е трябвало да извършват умствени задачи, шансът да забравят нещо е бил по-малък, отколкото показват по-старите проучвания по въпроса (макар че заетият и може би дори пренатоварен мозък изглежда играе някаква роля в този феномен).
Изследването е публикувано в BMC Psychology.
