„Животът е влак, а не гара.“ (Паулу Коелю)
Ако си помислите, че животът е гара и приемете нещата за даденост, много бързо може да ги изгубите. Когато човек спира да се развива или да иска да бъде своя по-добра версия, да се променя, да търси, да открива, сякаш спира да живее или се предава на една илюзия на живот.
Почивката не бива да се бърка с временна спирка, защото понякога се превръща неусетно в постоянна.
Гарата е крайната точка на нашето пътуване. Но не в това е смисълът. Целта на пътуването не е да стигнем до последната гара, а да изминем колкото се може повече разстояние.
Животът ни е влак – винаги устремен напред, препускащ, преминаващ през различни пътеки и пътища, преодоляващ различни завои и препятствия, но винаги устремен напред.
И не е важно на коя гара колко ще останем, стига след това отново а потеглим и никога да не се отказваме.
Трябва да възприемате живота си като пътешествие, като низ от мечти, като поредица от вълнуващи цели, а не като крайна точка. В това е предизвикателството и трудността, но и красотата и смисълът.
Цветелина Велчева
