Рано или късно научаваме разликата между това,
да дадем криле на някого и да го оковем във вериги.
Научаваме, че любовта невинаги означава страст,
а компанията невинаги означава липса на самота.
Научаваме, че целувките не са договор,
а подаръците не са обещания.
И колкото повече научаваме, толкова повече се разочароваме.
Тогава усещаме вкуса на поражението
и започваме да се учим да го приемаме с високо вдигната глава.
Научаваме, че най-големите ни усилия трябва да са съсредоточени в днешния ден,
в изборите, които правим днес,
защото утре не носи никаква сигурност.
Рано или късно се научаваме, че дори слънчевата светлина може да изгори кожата ти,
ако се изложи прекалено дълго на нея.
Научаваме се да не искаме и да не очакваме твърде много.
Затова започваме да садим своя собствена градина в душата си,
вместо да очакваме някой да ни подари цвете.
Научаваме, че сме по-силни, отколкото сме си мислели,
че сме по-смели, отколкото сме си мислели,
че сме по-издръжливи, отколкото сме си мислели.
С всяка раздяла израстваме.
С всяко разочарование запомняме.
С всяка болка укрепваме.
Научаваме, че животът е прекалено кратък,
за да сваляме звезди на онзи,
който не е готов да погледне към небето.
Цветелина Велчева ©
