Новото в тази хипотеза е мястото на отделяне на Луната от Земята и факти в подкрепа на тази хипотеза, както и значението за развитието на цялата планета и живота на Земята. Предположението, че Луната се е отделила от Земята на мястото на някои от съвременните океани ни се струва слабо вероятно, поради причината, че все още меката Земя бързо би запълнила празнината и още повече, че при разделянето на парче тесто на две не остава празнина, а се получава удължена част, която ги свързва известно време докато се получи така наречения срез, в резултат на действието на силите на опън. А доказателство за такова издължаване на Земята, където се е отделила Луната има и то е образуването на първичния континент наречен Пангея (някои изследователи считат, че е имало и по-ранни континенти като Родиния и Панотия, но аз ще се придържам към Пангея). Мястото на отделянето се вижда и на Луната и това е кратера с ивиците наречени “Еджекта” (Еjecta), които дават облика на голяма част от лунната повърхност и за който учените смятат, че е място на мащабно изхвърляне на лава. Издължаването на земната материя е било с достатъчни размери, така че дълго време след отделянето на Луната материята не е могла да се прибере изцяло отново в “тестото”, а Земята е останала толкова издължена на мястото на отделянето в екваториалната си част, че дори образувалите се океани при нейното изстиване не са могли да я покрият с вода. Така можем да кажем, че благодарение на Луната ние се радваме на Земята в сегашният и вид, като наличието на суша и развитието на сухоземните живи същества се дължи именно на добрата сестра на нашата планета. На мястото на отделянето на Луната от Земята се е родил и първият човек и са се развили първите древни цивилизации. Тъй като най-дълбоката част на Море Тетис (Тихи океан) вероятно е била първият воден басейн на планетата, тя е била домът на първия воден живот. Лишена от голяма част от своя обем и тегло Земята започва да изстива по-бързо и процесите на образуване на земната кора и океани, както и живота на земята се ускоряват.

Тази хипотеза се подкрепя от факта, че възрастта на Луната (4,52 млрд.г.) е близка до възрастта на Земята (4,54 млрд.г.). Освен това материята на земният спътник по състав е аналогична на по-лекия базалтов слой в горната част на мантията на нашата планета (Маринов, 1989), точно там откъдето се е зародила лунната материя. Дори още повече, осмеляваме се да твърдим, че мястото на среза между Земята и Луната е именно мястото на днешната пустиня Сахара и част от Средиземноморието. Учените и до днес не могат да си обяснят голямото количество пясък, чакъл и гравий в тази пустиня, а отговорът би могъл да бъде, че това са “трохите” от мястото на откъсването на Луната от земното “тесто”. Лека фракция от кварц и фелдшпат, останала като огромен остатък от това явление с космически мащаби се е завърнало под действие на гравитацията на Земята, като е формирал най-лунният пейзаж на нашата планета. Част от него се наблюдава на Луната, друга част се е разпиляла около екватора на Земята, но голямо количество се е изсипало отново на мястото на откъсването, т.е. на екваториалната част на древният първи континент Пангея. Екваториалната територия на древна Пангея са били Северна Африка и Арабският полуостров, както и най-северната част на Южна Америка и най-южната част на Северна Америка. В момента по тези места има пустинни области с голямо количество пясък, чакъл и гравий.  Пустинята Сахара в Африка, Арабската пустиня, Пустинята Мохаве в САЩ, Менадес де Коро във Венецуела, пустините Татакоа и Гуахира в Колумбия. Пустините Байя Калифорния, Соноран и Чихуахуан в Мексико. В тези области са и едни от най-горещите точки на планетата, особено пустинята Сахара. Задавате ли си въпроса, само силното слънчево греене и липсата на достатъчно дъждове ли е причина за най-високата температура на тези места? Много райони имат същото слънчево греене и валежи, но температурите не достигат до тези на Сахара. Има изследвания, че под старото местоположение на Пангея все още мантията е гореща и се опитва да се издигне. В резултат от това Африка се издига на няколко десетки метра над другите континенти. Може би температурата идваща от дълбини допринася за образуването на пустинята по тези места като не само нагрява земните недра, но прогонва и влажните въздушни маси, а насъбралият се от центробежните сили при въртенето на Земята лек базалт отново се мъчи да се откъсне.

Диаметърът на Луната е 3476 км. (Николов и др., 1978)Дължината на съвременна Сахара е около 5000 км, но като се има предвид свиването на Луната при нейното изстиване и разширяването на пустинята вследствие на движението на пясъците, то площта на мястото на среза поразително съвпада. Диаметърът на Луната е ¼ от този на Земята, а сушата на Земята е ¼ от нейната площ. Интересно е, че държавите населяващи Сахара и Арабския пол уостров от далечни времена използват символът на Луната - лунният полумесец, а археолозите могат да кажат дали пирамидите построени от древните хора в чест на Луната са разпложени по същите места.

Луната има форма на яйце с издължена част към мястото, откъдето се е отделила от Земята и след застиването си е останала източена с “по-остра” част към нея. Освен това лунната орбита около Земята продължава да бъде в синхрон с орбитата зададена и от Земята по време на нейното откъсване с малко отклонение от 5,15º спрямо земната еклиптика, получено заради въздействието както на Земята, така и на Слънцето и другите небесни тела. Тази хипотеза отговаря и на въпроса двойна планета ли е Земята? Да тя определено е двойна планета, заради факта, че около ¼ от земния обем се е откъснал да гравитира в съседство и двете живеят съвместен живот, като си влияят взаимно. Двете небесни тела имат общ гравитационен център, а наблюдателният учен ще забележи, че когато небесните тела се подредят в една линия Слънце-Луна-Земя се увеличават случаите на активиране на земетресения, урагани и вулканична дейност.