Слънцето залязва и моята способност да виждам (вече нарушена от водата) изчезва напълно. Очите ми стават безполезни. Положението обаче е още по-лошо – водата покрива носа ми. Това е едно ужасно усещане, което аз влоших с опитите си да я разкарам, разклащайки главата си. На този етап горната част на скафандъра е пълен с вода. Дори не мога да съм сигурен дали следващият път, когато си поема дъх, ще напълня дробовете си с въздух, а не с течност. Още по-лошо – дори не знам в коя посока трябва да тръгна, за да се върна до шлюза. Не виждам на повече от няколко сантиметра пред очите си…“
Смразяващо, нали?
В края на краищата е важно да запомним, че този нещастен случай е колкото предупредителна история, така и отдаване на почит към внимателните подготовки на учените и инженерите – както на Земята, така и в Космоса.
„Космосът е сурово и негостоприемно място, а ние сме изследователи, не колонизатори – казва Лука. – Уменията на нашите инженери и технологиите, които ни заобикалят, правят така, че нещата да изглеждат прости. Всъщност обаче не са. Може би понякога забравяме това.
По-добре да не го правим.“
