Крещенето само стресира децата, а не ги кара да се държат добре. Крещенето не ги мотивира да бъдат добри, причинява им стрес, оставя трайни белези върху психиката им и руши взаимоотношенията ви. Както и доверието помежду ви. Няма как да научите детето да владее чувствата си, като вие самите демонстрирате тоталната си безпомощност. Добри възпитаните и хармонични деца взимат пример от добре възпитани и хармонични родители.

Виктория Прудуей, американски семеен психотерапевт и специалист по детското развитие, споделя от практиката си, че когато каже на родителите да се въздържат от викове по детето, обикновено следва въпросът: „Значи да го оставя да прави каквото си иска, така ли, без никаква дисциплина?“

Затова тя уточнява нещо много важно: когато родителите не крещят на децата си, това не означава, че ги оставят да правят каквото си искат или пък че няма дисциплина. Викането не е и никога няма да бъде възпитателен метод. Крясъците не са инструмент на възпитанието, а на страха!

Това се отразява пряко върху психиката на децата. То е отражение на собствената ни безпомощност да се владеем. Но то ги учи само на едно – да крещят на свой ред в отговор. Каквото получават, това отправят към другите.

Затова родителите трябва да бъдат модел на поведение. Бъдете човекът, в когото искате детето ви да се превърне. То е вашето огледало. Замислете се дали ви харесва това, което виждате.

Вашето възпитание и вашето отношение един ден ще са точно това, което децата ви на свой ред ще предадат на своите деца.