Всички са виждали образи на най-голямата планета в Слънчевата Система, Юпитер. Малцина обаче са успявали да надзърнат към неговите полюси и под дебелите облаци. Но сега, благодарение на уникалната орбита на сондата Юнона, НАСА успя да хвърли светлина над някои от добре скритите тайни на Юпитер. Резултатите от наблюденията на сондата разкриват, че планетата има изненадващо полигонални форми на циклоните, които бушуват около полюсите й. Това дори включва пентагон на южния й полюс, който продължава до дълбочина от порядъка на 3000 километра надолу.
Юнона има елиптична орбита, която и позволява да заснеме именно регионите около полюсите. На всеки 53 дни от Юли 2016 година сондата преминава на само 4100 км разстояние от върховете на облаците на Юпитер, и е успяла да заснеме неговото сияние. То е донякъде от вида на нашите северни сияния и се причинява от електрическите потоци в бързо въртящата се магнитосфера на планетата, които взаимодействат с атмосферата й. Полярните райони светят във видима, инфрачервена и ултравиолетова светлина. Юнона е изпратила и много ценни данни за гравитационното поле на вътрешността на Юпитер, след като е уловила минимални отклонения в орбитата на космическия кораб. На всеки от полюсите на планетата има по един огромен циклон, с диаметър около 4000 км на северния полюс и около 5000 км на южния полюс. Забележително е, че те са заобиколени от осем сходни по размер циклони.
