„Числените експерименти от този тип са по-успешни, когато получиш повече данни, отколкото си вкарал. В нашата симулация ние видяхме феномени, които не са били програмирани експлицитно в симулационния код. Тези феномени се получават по естествен път и по-специално – от комплексното взаимодействие на основните физически съставки на нашия модел на Вселена“, обяснява д-р Дилан Нелсън от „Макс Планк“.
Формацията на спиралните галактики е един от тези въпросни феномени. Друг е производството на газ от галактиките. Изхвърленият от свръхновите и супермасивните черни дупки газ постепенно се забавя и пада обратно, като по този начин ускорява формацията на тънките дискове.
На учените щяха да им бъдат нужни 15 000 години, за да подкарат симулацията на един-единствен процесор. Вместо това екипът използва 16 000 процесорни ядра от суперкомпютъра Hazel Hen в Щутгарт, Германия. Tова прави въпросната космологична симулация най-взискателната до момента (в изчислително отношение). Всички данни от нея ще бъдат направени публично достояние. Екипът се надява, че в TNG50 ще бъдат открити още много други феномени.
Източник: IFLScience
